понеделник, 15 юли, 2019
Начало / Общини / Община Карлово

Община Карлово

Категория: Общини


Населено място: Карлово


Адрес: ул. Петко Събев 1


Телефон: 0335/ 54 500


Факс: 0335/ 54 533


Имейл: karlovo@mail.bg


Facebook: Община Карлово


Web: http://www.karlovo.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Карлово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Общината има 27 населени места – Баня, Бегунци, Богдан, Васил Левски, Ведраре, Войнягово, Горни Домлян, Домлян, Дъбене, Иганово, КалоферКаравелово, Карлово, Климент, Клисура, Куртово, Кърнаре, Марино поле, Московец, Мраченик, Певците, Пролом, Розино, Слатина, Соколица, Столетово, Христо Даново.

Общо население на община Карлово –  52 307 жители (01.02.11 г.)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на област Пловдив. С площта си от 1059,182 km2 се явява най-голямата сред 18-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Община Карлово е една от най-големите общини в България като заема 8-мо място. Границите на община Карлово са следните: на юг – община Брезово, община Калояново и община Хисаря; на запад – община Копривщица и община Антон, Софийска област; на север – община Тетевен, община Троян и община Априлци, област Ловеч и община Сопот; на изток – община Павел баня, област Стара Загора.

Карлово е град в Южна централна България, разположен в южното подножие на Стара планина – Област Пловдив. Най-близкият град до Карлово е град Сопот – на 5 км посока запад, а до Пловдив разстоянието е 56 км в посока юг. Градът е трети по големина в областта след Пловдив и Асеновград и е административен център на Община Карлово.

История на община Карлово

Най-старите следи от живот, открити в землището на Карлово, датират от новокаменната /неолитната/ епоха / VІ хил. пр. Хр./ В местността „Ясъ тепе” западно от Карлово е съществувало неолитно селища.
През средновековието в близост до днешно Карлово са съществували няколко селища, едно от които до местността „Свети Пантелеймон” и вероятно е средновековната българска Сушица. В западната част на града в кв. „Бадемлика” е открит средновековен некропол. До самия балкан се е намирал средновековният манастир „Свети Спас”.
През 70-те години на ХІV век Карловската долина е завладяна от османските турци.
В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския военачалник Карлъ Али бей с. Сушица и принадлежащите му земи като феодално владение.
През 1485 год. Карлъ Али бей построява с материали от разрушения манастир „Свети Спас” Куршун джамия, която е най-старият архитектурен паметник в града.
Името Карлово се налага постепенно в по-късно време и вероятно произлиза от фамилното име на Карлъ бей : Карлъ’ова – земя на Карлъ.
Връх на своя икономически и духовен разцвет градът достига в периода на Възраждането. Развиват се занаятите : отглеждане на маслодайна роза и производство на розово масло изнасяно в Англия, Франция, Цариград; 40 леярски работилници; кована мед – казанджийство, медни домакински съдове 47 вида, отличаващи се с художествен усет, калаени съдове за ракия и павури; обущарство /папукчии/, дюлгерство; железарство; стъкларство; производство на барут; златарство – представяно на големия панаир в Узунджово; 24 еснафски сдружения; терзии /шивачи/; самарджии ; копринари; арабаджии /колари/; тепавичари; мутафчии /тъкачи на изделия от козя вълна/; грънчари; кафтанджии /шивачи на горни мъжки дрехи/; астарджии /тъкачи на платна/.
В средата на ХІХ в. са построени две големи църкви – „Св. Николай” и „Св. Богородица”.
Училището в Карлово възниква около 1810 год.Епоха в образователното дело в града е дейността на учителя и преводача Райно Попович / 1773 – 1858г./
В народната памет Карлово най-вече се свързва с това, че е родния град на Васил Левски. Васил Иванов Кунчев – Левски /1837-1873/ – национален революционер, организатор на националноосвободителното движение, създател на Вътрешната революционна организация, организатор на комитетската мрежа с цел освобождение на България от турско робство.

В Карлово е роден д-р Иван Богоров / 1818 – 1892г./ – публицист, преводач, издател на първия български вестник „Български орел”.
Бележит учител, книжовник, публицист и общественик Ботьо Петков /1815 – 1869г./ – баща на великия поет и революционер Христо Ботев – също е роден в Карлово.
На 11 май 1861 год. карловци основават читалището в града, което става средище на просвета и революционни идеи. Безспорен принос в духовното пробуждане и развитието на девическото образование в града има Женското дружество, създадено на 14 септември 1869 год.
Няма област в обществения живот, изкуството, науката, в която Карлово да няма принос: Иван Попов – основател на българския театър и негов историограф; Пешо Радоев – основоположник на балетното изкуство; бележитите артисти Васил Кирков и Елена Снежина; Райна Касабова – първата жена в света летяла на боен самолет; Анка Ламбрева – първата българска околосветска пътешественичка; алпиниста Христо Проданов; Иван /Джон/ Ночев – ракетен конструктор и много други.
Карлово дава на България забележителни и щедри дарители – двамата най-изтъкнати братя Евлоги и Христо Георгиеви дарили средства за най-големия университет в България „Св. Климент Охридски” в София, както за болници, църкви и училища.

Икономика

На територията на град Карлово се намира месо-преработвателното предприятие „Месокомбинат Карлово“ АД, което е част от групата на „Бони Холдинг“ АД. Сигнатурният за производителя продукт е прочутата Карловска луканка, която притежава регистрирано от Патентното ведомство на Република България „Наименование за произход“. Производство и продажбата на Карловска луканка (включително означения като „тип“, „вид“ и др.) от други производители, извън параметрите на издаденото свидетелство, е неправомерно и в нарушение на чл. 43 от Закона за марките и географските означения.

В близост до града (село Ведраре) има комбинат за трактори „Карловски тракторен завод“ АД, който произвежда зеления малогабаритен трактор марка „Болгар“, с модификации ТК 80 и ТК 82. Тракторите „Болгар“ са гордостта на българското социалистическо селскостопанско машиностроене. В града има производители на козметика и предприятия за месопроизводство. Създадената в града търговска компания „Българска роза“ АД произвежда разнообразен набор от козметични продукти.

В района на Карлово се отглеждат етерично-маслени култури (лавандула, маслодайна роза).

В Калофер и Кърнаре се намират две от фабриките на световноизвестната шведска фирма за лагери СКФ.

Природни и културни забележителности

Национален музей „Васил Левски“ – родната къща на Апостола. Работи целогодишно. Това е 44-ят от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Лятно работно време: 08:30 – 13:00 и 14:00 – 17:30 ч.; зимно работно време: 08:00 – 13:00 и 14:00 – 17:00, има печат за книжката на Българския туристически съюз. Намира се под № 44. Музеят се посещава от около 35 000 души годишно.

През Освободителната война къщата, в която е живял със семейството си е опожарена. Нейното възстановяване е осъществено през 1933 г., а през 1937 г. е устроена в музей. Първи уредник на музея е Никола Славчев. През 1954 г. е включен в националната музейна мрежа, а през 1955 г. до нея е изградена зала за документална експозиция. В периода 1968 – 1992 г. музеят е филиал на историческия музей в Карлово. Придобива самостоятелност през 1993 г.[2] От 1994 г. в Карлово музейният комплекс се възстановява и разширява. Към музейния комплекс са включени Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Всех святих болгарских“. От 21 юли 2000 г. музеят придобива званието държавен културен институт с национално значение.

В продължение на няколко десетилетия в нея са събирани и се съхраняват вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници както от Карлово, така и от други краища на страната. Пазят се почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Левски, произведения на изобразителното изкуство.

Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена

Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена долапена работилница за плетене на гайтани и полуоткрита бояджийница. След като в годините около Освобождението къщата рухва, през 1933 г. е изготвен проект от архитект Димитър Иванов и сформиран обществен комитет за реставриране на родната къща на Васил Левски, начело с кмета на Карлово Аристотел Янакиев и с помощта на жителите на Карлово и войници от местния гарнизон. Възстановяването на вътрешната уредба в къщата е поверена на дъщерите на сестра му Яна.

Експозиционната зала е построена през 1965 г.. В нея са представени материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски[6] – произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори, посветени на Апостола. Тук могат да се видят още устав на БРЦК, униформа от Първата българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, основан от Апостола през 1869 г.

През 2000 година в музейния комплекс е построен по проект на архитект Мария Каразлатева мемориалният параклис „Всех святих болгарских“, в памет на Апостола. В него се съхраняват част от неговите коси. Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и стенописите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. В параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с „Достойно есть“, едно от любимите песнопения на Левски.

Чардаклиевата къща е разположена непосредствено до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло семейството на Дона Чардаклиева – сестрата на Гина Кунчева. Къщата е възстановена през 1994 – 1996 г. През нея минава входа за комплекса. В къщата има камерна зала за временни изложби.

Общински исторически музей – Карлово. Музеят е отворен целогодишно с работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. Има печат за книжката на Българския туристически съюз за 100-те национални туристически обекта.

Към музея са и Етнографска експозиция във възрожденските Мазакова къща и Даскал Ботьова къща. Мазаковата къща е построена за свещеника Христо Попвасилев през XIX век, а днес е музей в Стария град на адрес „Евстати Гешев“ № 3 с работно време 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. Къщата е архитектурен и исторически паметник на културата, построен около 1848 г. В нея е разположена постоянна етнографска експозиция, представяща оригинални тъкани, народни носии от Карловско, домашни занаяти и др. Пресъздаден е обичайния градски бит, характерен за богатите карловски фамилии. Даскал Ботевата къща на ул. „Даскал Ботьо Петков“ № 11, може да се посети при заявка в Историческия музей.

Център за занаяти и културни традиции – Бухаловият хан. Сградата на Бухаловия хан е построена в средата на ХІХ век и е едно от най-интересните и красиви здания в града. В хана някога се е събирал революционният комитет, основан от Васил Левски. Днес тук посетителите могат да се докоснат до творчеството и майсторството на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, да опознаят великолепието на калоферската дантела, на тъкачеството, изкусното плетиво, както и изработката на кукерски маски.

Архитектурно–исторически резерват „Старият град“. Въпреки навлизането на съвременното строителство, в старата част на града са запазени около 115 къщи, обявени за паметници на културата. Малка част от тях са отворени за посещение и разхождайки се из тихите калдъръмени улички, посетителите могат да се насладят на красивите фасади на къщите, дървените порти и кепенци, стенописите по зидовете, китните дворове с асмите и чемширите.

Паметник на Васил Левски – Паметникът на Васил Левски, издигнат в Карлово, на площада между двете църкви, е израз на дълбока почит и признателност към великия Апостол на свободата от страна на неговите съграждани. Полагането на основния камък на паметника става на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд I. Построен е по проект на Марин Василев. Скулпторът е изобразил Апостола на свободата в цял ръст с револвер в ръка, а до него ревящ лъв (народа). На пиедестала на паметника са изписани имената на загиналите през страшните юлски и августовски дни на 1877 г. карловци, възприели веруюто на Левски : „Нам свобода и човешки правдини трябват!“
Карловското кале – Крепостта е малка по размери и се причислява към т. нар. кастели. Заема площ около 500 m². Планировката на крепостта, разположението, техниката на градеж и откритите находки, датират крепостното съоръжение от периода на късната античност ІV-VІ в. То е служило за охрана и наблюдение на пътищата пресичащи планината и на подбалканския римски път в полите ѝ.

Водопад Сучурум – част от резервата, който се намира над Карлово. Също така там се намира и Домът на културата в Карлово, Кръстът и Ловният парк.
Национален парк „Централен Балкан“

В Калофер се намира Националният музей „Христо Ботев“, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:30 – 17:30 ч. (има печат на БТС). Друга местна забележителност е Музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков. Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята. Той представлява своеобразен етнографски и културен център, пресъздаващ традициите от далечното минало, съчетано с бита, нравите и облеклото на прадедите ни.

Около Калофер се намират ливадите на Чафадарица и пропастите на Джендѐма, Купена и река Тунджа, река Бяла с водопади и четиривековния Калоферски мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух.

Градът е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк „Централен Балкан“ – към хижа „Рай“, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата „Джендема“ и още много маршрути. Специално построена за туристите е екопътеката „Бялата река“, която започва малко след Мъжкия манастир и минава през едни от най-красивите и живописни местности през по-безопасната част на „Джендема“. Екопътека „Бяла река“ се простира на надморска височина от 570 до 630 м. Дължината ѝ е 1.83 км. Екопътеката е с много добра инфраструктура и с интерактивни образователни игри за деца и възрастни, представящи флората и фауната на този район. Времетраенето на обиколката е около час, като се преминава по осем дървени моста, по които трасето пресича разпенените бързеи на планинската река и оформя своеобразна осмица с дължина 1 830 м и денивелация в най-високата си точка около 97 м. Маршрутът проследява ждрелото на Бяла река (приток на Стряма). Минава се през бивак Бялата река, от там пътеката продължава към Рай (хижа). Могат да бъдат видени 11 уникални за района растителни вида, а също така и изобилие на животински видове, между които мечки, вълци, диви кози, царски орли. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници през почивните дни.

Клисура е един от най-значимите в исторически аспект градове за България. Градът се свързва преди всичко с Априлското въстание от 1876 година, където изиграва водеща роля. Роденият в Клисура революционер Никола Караджов лично донася в града кървавото писмо на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание.

Клисурската местност Зли дол е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща в клещи Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Клисурци отстъпват махала по махала, в схватките загиват въстаници, а останалите заедно с населението се оттеглят в Копривщица. П. Волов се явява с отряд копривщенци. Той събира отстъпващи клисурски бойци и атакува турската орда в тил. Но проливният дъжд мокри барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят. Панайот Волов е принуден да отстъпи в Копривщица.

Историческият музей в Клисура е един от Стоте национални туристически обекта на България и център на културно-просветния живот на града в продължение на десетилетия.

Помещава се във възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей”, построена по повод 50-годишнината от Априлското въстание и открита на 2 май 1926 година. Средства за изграждането ѝ са събирани в продължение на 30 години от признателните клисурси и пръснатите из България техни съграждани.

Музеят разполага с художествена сбирка от творби на бележити български художници, сред които Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Христо Станчев, Димитър Киров и други.

Сред най-ценните експонати в експозицията на музея е запазената оригинална камбана, която известява началото на Априлското въстание в съдбоносния 20 април 1876 година – два часа след обявяването на въстанието в Копривщица. Гордост за музея е и запазеното автентично черешово топче.

Към историческия музей са включени още известните:

Павурджиева къща. Изградена е в характерния за Възраждането стил и съчетава розопроизводството с етнографията и историята. В къщата е учреден първият таен революционен комитет за Четвърти революционен окръг – Пловдив. В двора на къщата се намира единствената запазена днес розоварна.
Козинарова къща. Тя е била дом на семейството Козинарови, като в двора е възстановен кладенецът, в който в деня на потушаване на Априлското въстание майката Цана (Ана) се хвърля заедно с четирите си невръстни деца, за да избегне поруганието от турците.
Червенакова къща. Първата възстановена къща след опожаряването на града, в която са посрещнати руските освободители. На първия етаж се намира автентичен дюкян от началото на ХХ век. В къщата е разположен и „Музеят на картофите”.