Община Каолиново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Общината има 16 населени места – Браничево, Гусла, Дойранци, Долина, Загориче, Каолиново, Климент, Лиси връх, Лятно, Наум, Омарчево, Пристое, Сини вир, Средковец, Тодор Икономово, Тъкач.

Общо население  на община Каолиново –  12 093 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на Област Шумен. С площта си от 293,535 km² е 5-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,66% от територията на областта. Границите наобщина Каолиново са следните: на изток – община Никола Козлево; на юг – община Нови пазар и община Шумен; на югозапад – община Венец; на запад – община Самуил Община Исперих, Област Разград; на север – община Дулово, Област Силистра; на североизток – община Тервел, Област Добрич.

История на община Каолиново

През 14 век е съществувала крепостта Кименоз, която е била областен център. Селището е описано в османски регистри от 1573 г. В миналото (до 1934 г.) се е казвало Шумну бохчалар. След това селото носи името Божидар. Преименувано е на Каолиново с Указ 567 на Президиума на Народното събрание от 27.10.1950 г. (обн., ДВ, бр. 257 от 31.10.1950). Към селото е присъединено с. Боймир (08.05.1971).

Град Каолиново е образуван през 1974 г. от сливането на селата Каолиново, Тодор Икономово, Кус и Пристое с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 04.09.1974 г. (обн., ДВ, бр. 72 от 17.09.1974). Тодор Икономово и Пристое са отделени и възстановени като села през декември 1978 г.

Население

В община Каолиново са включени 16 населени места, чието население наброява по постоянен адрес 21 379 души, а по настоящ адрес 16 621 души към 28.07.2004г. Населението е съставено от представители на българския, турския и ромски етноси. Християнското и мюсюлманско вероизповедание определят населението по религиозен признак. Средната гъстота на населението за 2004г.за Общината е около 73 души на кв.м.

Характеристика

Разпределението на населението по пол е равномерно с лек превес на жените.50.4% на 49.6%. Човешкият ресурс в Общината има сравнително добра възрастова структура. Делът на населението до 18 години /5154/ и над 60 години /5017/ е изравнен и даже с лек превес на децата. Населението в работоспособна възраст е в порядъка на 11 138, което е добро за Общината.

Преобладаващо е населението от турския етнос, над 79%., а българите са 9.4%. Сравнително малък е делът на ромите около 10.5%, които живеят във всички населени места на Общината.

Трудова заетост

Икономически активното население в община Каолиново в края на 2004г. по данни на НСИ наброява 10233 души. Това представлява 48,00% от цялото население в района. Броят на заетите в промишлените предприятия на Общината постоянно намалява.

Безработица

Каолиново е от общините с много висока безработица. При равнище на безработица за страната 14.50 %, за община Каолиново тя е 54.48%. Това е с 39,98 пункта над средното ниво за страната. Нивото на регистрираната безработица в община Каолиново е една от най-високите в страната. През всички последни години почти два пъти е по висока от тази на региона.

Селско стопанство

Община Каолиново принадлежи към селските райони на страната Селското стопанство е структуроопределящ отрасъл в местната икономика, който е ориентиран в две основни направления – растениевъдство и животновъдство.

Растениевъдство

Наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи 70% от общата територия на Общината и благоприятните почвено-климатични условия превръщат земеделието в основен източник на доходи. Средногодишно се засяват с пшеница 45 – 47 хил.дка, с царевица – 18 – 20 хил.дка, с ечемик – до 18 хил. дка, слънчоглед – до 30 хил. дка, и тютюн – 2 – 3 хил. дка.

Между 5 и 10 хил. дка всяка година в Общината остават необработени площи земи. От статистическите данни се вижда че по години обработваемите земи намаляват.

На територията на община Каолиново се отглежда: пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, тютюн, лавандула, малини

Животновъдство

Сравнително добре развито. Спрямо растениевъдството обаче няма преимуществен характер. Характеризира се с отглеждането на едър и дребен рогат добитък в частния сектор. Основен приоритет в животновъдството са производството на краве и овче мляко. Отглеждането на крави за млекодой е перспективно с оглед традициите в този отрасъл на животновъдството. Той обаче се характеризира изключително с ръчния си труд, без използването на съвременни технологии.

Отглеждат се: говеда, биволи, овце, кози, свине, птици, зайци, пчелни семейства.

 

Профил на купувача