Община Камено се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Общината има 13 населени места – Винарско, Вратица, Желязово, Камено, Константиново, Кръстина, Ливада, Полски извор, Русокастро, Свобода, Трояново, Тръстиково, Черни връх.

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в централната част на област Бургас и има форма на буква „С“. С площта си от 354,946 km² заема 12-то, предпоследно място сред 13-те общини на областта, което съставлява 4,58% от територията на областта. Границите на община Камено са следните: на север – община Айтос; на изток – община Бургас; на запад – община Карнобат; на юг – община Средец; на югоизток – община Созопол.

История

Историята твърди, че Камено започва своя живот преди повече от 500 години. Най-старият средновековен документ, в който под името Каикли се крие град Камено, датира от 1498 г. Под името Каикли той е споменат в списък на соларите и на търговците и превозвачи на сол като селище в нахия Ируси Касри. В по-късните турски документи от 18 век Камено е споменато под името Каялък Али.

Заселването на Камено на сегашното му място се обяснява с появата на турския чифлик през 1633 г., около който се настаняват жителите на Кичук хаджик. През феодалната епоха в селището има чифлик, в който работят предимно българи животновъди. В навечерието на Освобождението чифликът е закупен от богатия гръцки търговец Зафиропулос, а след Освобождението чифликчийските земи са изкупени от български търговци и земевладелци. Тук се заселват много българи от старозагорските села.

Селището се нарича Каялий до 1934 г., когато е преименувано на Камено, буквален превод от старото име Каялий. Думата Каякли има османотурски произход. Според народната етимология името идва от турската дума „кая“ – която означава „камък“. Старите изписвания обаче – „Каикли“, „Каялий“ на староарабски и персийски език тази дума означава „чернозем“, „земя-смолница“ и това дава възможност да свържем името на града с основната му постоянна особеност – богатия чернозем, сред който се намира.

От 1944 г. до 1947 г. село Камено се управлява от Селски общински народен съвет с. Камено, а от 1948 до 1958 г. то е под ръководството на Околийския народен съвет гр. Бургас. От 1959 г. до 1974 г. отново има Селски общински народен съвет с. Камено, като към него са присъединени селата Кръстина и Свобода.

През 1969 г. Камено е признато за село от градски тип. С Указ № 1942 на Държавен вестник брой 72 от 17.09.1974 г. Камено е обявено за град, а през 1979 г. с Указ № 93 обнародван в Държавен вестник брой 8 от 26.01.1979 г. – за общински център.

Култура и забележителности

Сградата на читалището е построена на два етапа. Проектът на сградата е дело на авторски колектив с ръководител арх. Маринчев. Първият етап започва на 14 септември 1959 г. и завършва през 1960 г. През 1978 – 1979 г. е издигнат и нов етаж. Така сградата на читалището е окончателно завършена и придобива днешния си облик.

Към читалището има фолклорен ансамбъл „Здравец“ с три формации, група за автентичен фолклор с художествен ръководител и хореограф Димитринка Бакалова. Танцовият ансамбъл „Здравец“ е носител на идеите и продължава традициите на Каменския ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1944 г., чийто диригент е бил Петър Бакалов. Двадесет години той има свое място в културния афиш на страната и чужбина. В три възрастови групи на ансамбъла за тези 20 години са участвали активно над 180 изпълнители на възраст от 7 до 25 г. Той е носител на десетки награди и отличия от национални и международни конкурси и фестивали:

• Първа награда от ІХ Национален танцов конкурс „Коледно надиграване“ – 2000 г.
• Първо място в конкурса за камерни танци в Горна Оряховица през 2003 г.
• Лауреат на Втори международен Младежки фестивал в Приморско през 2004 г.
• Носител на званието Представителен ансамбъл на НС на ЦИОФФ – България през 2002 – 2003 г.
• Трета награда на Национален конкурс „Децата на България танцуват“ Разград – 2001 г.
• Първа награда на Национален конкурс „Славееви нощи“ – гр. Айтос през 2000 г.

До 1991 г. в Камено са работели зимно и лятно кино, но към момента те са затворени.

Забележителности

• Православен храм „ВМЧК Св. Георги Победоносец“.
• Защитена местността „Корията“ – намира се в близост до град Камено, по поречието на река Айтоска. Представлява гора от полски бряст с площ 150 дка. Там има защитени птици, влечуги и други. Това е едно страхотно място за отдих, заслужава си да се посети!
• Паметници на монументално-декоративното изкуство
• Паметник на покойната поп-фолк певица Румяна

Крепостта Русокастрон

Средновековната крепост Русокастро се намира на 30 км. от Бургас в покрайнините на днешното селце Русокастро, Община Камено. Тя бе открита едва преди десетина години и все още не е проучена изцяло. Със сигурност обаче се знае, че допреди 600 години Русокастро е била най-могъщият страж на границата ни с Византия. На това място Средновековна България е удържала последната си военна победа преди да падне под турска власт. През 1332 г. цар Иван Александър разгромява край Русокастро войските на византийския император Андроник ІІІ. Дебелите крепостни стени и високи кули пазят спомена за варварски нашествия и кръвопролитни битки. Името на древната крепост идва от червените скали, от които е изградена. Откритите глинени статуетки близо до нея са доказателство, че в праисторическата епоха тук съществувало едно от най-ранните светилища в Европа. Археолозите са датирали останките от V в.пр.Хр. Тогава най-вероятно е било изградено и първото укрепително съоръжение срещу нашествия на варварските орди.

Военачалникът избрал мястото за крепостта, е бил блестящ стратег, категорични са историците. Русокастро е издигната върху непристъпен хълм, от който може да се контролира цялата околност до хоризонта. Откъдето и да се зададе войска, тя няма как да остане незабелязана. Затова и крепостта е имала славата на непревзимаема цитадела. Дебелината на оцелелите крепостни стени е между 2 и 2,5 метра. Те са опасвали около 15 дка площ. Археолозите са открили голям културен пласт от Първото българско царство – цели жилищни квартали, военни съоръжения и обществени сгради, които доказват, че по това време Русокастро вече е бил център с изключително значение, убедени са археолозите. До момента са разкрити основите на крепостните стени, вътрешната крепост, наречена цитадела и помещение, което някога е било кула. Разкрити са и основите и на сграда, използвана за живеене, както и много керамични съдове, използвани в бита. От огромната порта с две врати е оцеляла само лявата половина и според експертите тя няма друг аналог у нас. Портата е била украсена допълнително с решетки, наречени катаратки, които са падали отгоре, за да пресекат вражеските набези. Според археолозите Русокастро може да се състезава по значимост с Перперикон. Мястото е уникално поради факта, че средновековната крепост е изградена върху древно тракийско светилище и векове наред е контролирала стратегически кръстопът между Северна и Южна България. На самия вход на крепостта са открити ниши, датирани от 8 в.пр.Хр. Те са били използвани от траките като подноси на дарове за боговете.

Смята се, че самата крепост е била изградена през V в. на стратегическа височина – природен феномен. Уникалното местоположение давало възможност да се контролират най-важните пътища в Североизточна Тракия – между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. За първи път името на крепостта Русокастрон се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.

а 18 юли 1332 г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с разгромяваща победа на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Вражеските войски са разбити, но един век по-късно идва и краят на славата на Русокастро.

Непревземаемата крепост е разрушена до основи при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която в периода ІХ-Хвек охранява старобългарската граница Еркесия.

В крепостта се намирал манастира „Св. Георги”, още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец”.

Крепостта и светилището се намират на висок хълм на 3 км северно от селото. Край него от три страни обикаля река Русокастренска. Крепостта е на най-високата част на хълма и до нея се стига по обиколен черен път или по изсечена в скалите пряка пътека от юг.

Профил на купувача