Община Калояново се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Община Калояново има 15 населени места – Бегово, Главатар, Горна махала, Долна махала, Дуванлии, Дълго поле, Житница, Иван Вазово, Калояново, Отец Паисиево, Песнопой, Ръжево, Ръжево конаре, Сухозем, Черноземен.

Общо население на община Калояново – 11 879 жители (към 01.02.2011)

Общината е създадена е като самостоятелна административна единица на 22 декември 1978 г. с Указ № 2295 на Държавния съвет на Народна република България. Дотогава общинският център на селата в региона е бил в село Ръжево Конаре.

Официалният празник на общината е Свети Дух (Петдесетница).

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на област Пловдив. С площта си от 347,452 km² заема 7-мо място сред 18-те общините на областта, което съставлява 5,8% от територията на областта. Границите на община Калояново са следните: на север – община Карлово; на изток – община Брезово; на югоизток – община Раковски; на юг – община Марица; на югозапад – община Съединение; на северозапад – община Хисаря.

История на община Калояново

В периода VIII в. пр. Хр. – V в. сл. Хр. земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от тракийските племена койлалети и одриси. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и Дуванли. Регионът на Калояново влиза в най-ранната държавна организация на Древна Тракия – Одриското царство, основано през V век преди Христа от цар Терес I (480-440). Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. Останките на този градски център, в който е бил изграден и царският дворец, днес се намират в околностите на Калояново. Създаденият по времето на Терес I град съществувал близо два века, като царската резиденция и жилищните квартали са били укрепени със солидна крепостна стена, изградена от каменни квадри и тухли. В землището около Калояново през древността са съществували още тракийското селище Бендипара и римското Севериус.

През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ Петър Богдан Бакшич от Чипровци, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1674 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал Павел Карцов.

Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар Калоян (неизв. – 1207).

Селото е чисто българско, но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1 600 православни и 1 100 католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село Горно Фращани.

Културни и природни забележителности

• Източноправославна църква „Света Троица“, открита през 1845 г.;
• Католическа църква в неоготически стил „Свети aпостол Андрей“, 2004 г.;
• Паметник на репресираните и убитите по време на комунизма. Той има форма на голям кръст със сребърна камбана. Под него са изписани думите „Никога вече!“;
• Капела-паметник на Дева Мария;
• Паметник на героите загинали по време на антифашистката съпротива и Отечествената война, наподобява паметника на връх Шипка. Имената на загиналите са гравирани върху мемориала;
• Около Калояново има множество тракийски могили;
• Състезателна писта Дракон, открита през 2005 г. на мястото на бившето селскостопанско летище

Огромно предимство на пистата е, че се намира в центъра на страната, на основен път свързващ Южна и Северна България и на 10 км. от магистрала Тракия. Пловдив се намира на 20 км. южно от пистата, а град Хисаря на 15 км. – северно. Географското разположение на съоръжението предлага лесна достъпност за зрители и пилоти от цялата страна, а мекият климат позволява използването му през голяма част от годината, включително и зимните месеци.

Профил на купувача