Община Гурково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора. Общината има 11 населени места – Брестова, Гурково, Дворище, Димовци, Жерговец, Жълтопоп, Златирът, Конаре, Лява река, Паничерево, Пчелиново. Общо население от 5 843 жители. Най-голяма част от него живее в административния център – гр. Гурково – 3 169 жители.
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в североизточната част на Област Стара Загора. С площта си от 292,261 km2 е 9-та по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 5,67% от територията на областта. Границите на община Гуркво са следните: на югозапад – община Стара Загора и община Николаево; на запад – община Мъглиж; на север – община Велико Търново и община Елена, Област Велико Търново; на изток – община Твърдица, Област Сливен; на югоизток – община Нова Загора, Област Сливен.
Стопанство
Климатичните и почвени условия са благоприятни за развитието на етерично-маслени култури и лозя. Отглеждат се и зеленчуци, пшеница, ечемик, овощни дървета и др. Седемдесет процента от територията на общината е заета от гори. Природно-географските условия са благоприятни и за развитието на животновъдството – отглеждат се предимно свине, овце, кози и крави.
В екологично отношение районът е чист. Няма крупни замърсители на околната среда. Поради близостта до Стара планина и прекрасните си природни дадености, множеството хижи и почивни станции, общината се явява привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов.
История на община Гурково
Гурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година.
Най-старото българско име на селището е Колупчии, от турската дума „ колъкчиян „, което значи пост, стража, караулно селище. По късно по време на турското робство започва да се нарича Хаинето/ Хаинкьой/, по името на Хайн-боаз, което ще рече предателски, коварен проход.
Именно през годините на робството са написани едни от най-славните страници от неговата история. Героичните подвизи на народния хайдутин – войводата Генчо Къргов срещу поробителите, на сподвижниците на Апостола Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев, взели участие в Старозагорското възстание през 1875 год, а по-късно превели през Хайнбоазкия проход отряда на генерал Гурко, ще останат завинаги в паметта на признателните поколения.
В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хайнчани на 14 юли 1877 год., те преименуват макар и по-късно през 1906 год.- своето село на името на генерал Гурко – с. Гурково.
От 1940 до 1947 селището e Генерал Гурково, а след 1947 год. до наши дни- отново Гурково, като от 04.09.1974 година Гурково е обявено за град.
Туризъм и забележителности
От с. Лява река започва екопътека „ Лява река – Предела ” с дължина 15 км. Продължителност на маршрута – 8 часа. Екопътеката прави връзка с международния маршрут туристическа пътека „Ком – Предела – Емине”.
От „Предела” се тръгва в посока юг. Пътеката преминава през букова гора, пресича местността „ Голям рапивец ”, местността „ Череша ” и излиза в с. Лява река, разположено по поречието на едноименната река, Лява река.
По трасето на екопътеката има изградени три заслона с барбекю, позволяващи почивка, има чешма със студена вода за пиене. Интерес представлява естественото езеро в близост до единия от заслоните. Пътят е добре проходим.
В гр. Гурково по поречието на р. Лазова има изграден „кът за отдих„ в местността „ Лазово „ – мост над реката, беседка за 20 -30 души, маси, барбекю, детска площадка, люлки, пясъчник , голяма поляна за палатки и спортни игри – велотуризъм .
Географското разположение и прекрасните природни дадености, съчетани с уникално биоразнообразие, община Гурково се явява привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов.
Църкви
Храм ”Св. Димитър”
в гр. Гурково
Паметник на културата – със 140 годишна история
Храм ”Въведение Богородично”
в с. Паничерево строена през 1895 г.
Храм ”Св. Троица”
в с. Конаре с над 160 годишна история , запазени ценни стенописи и изключително рядка архитектурна конструкция–в България има само 3 подобни храма.