Община Гулянци се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.
Община Гулянци включва 12 населени места – гр. Гулянци и селата Брест, Гиген, Искър, Дъбован, Загражден, Д.Вит, Сомовит, Милковица, Ленково, Шияково, Крета.
По данни на НСИ към февруари 2011 година населението на общината е 12 336 души.
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в северната част на област Плевен. С площта си от 459,201 km2 заема 4-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 9,87% от територията на областта. Границите на община Гулянци са следните: на изток – община Никопол; на юг – община Плевен; на югозапад и запад – община Долна Митрополия; на север – Румъния. Северната граница е река Дунав от км.604 до км.639. това е най-дългата речна граница в сравнение с останалите три общини от област Плевен, граничещи с река Дунав. През територията на общината протичат в долните си течения реките Вит и Искър, и се вливат в река Дунав. Географското положение на Общината е със стратегически характер и попада изцяло в Дунавската хълмиста равнина. Релефът е предимно равнинен с надморска височина от 30 до 60 метра. Типични низини са поречията на реките Дунав, Искър и Вит. Климатът е умерено континентален с горещо лято и студена зима.
История на община Гулянци
Гулянци е наследник на античен каструм, възникнал на левия бряг на р. Утус /тракийско наименование на р. Вит/, като крайпътна станция на крайдунавския римски път от запад към изток.
На 4 септември 1974 г. с Указ № 1942 на Държавния съвет на Народна Република България, Гулянци е обявен за град. Сбъдва се отколешната мечта на поколения, които с труда си изграждаха и оформяха Гулянци от едно малко селце в добре развито българско село от градски тип.
Културно и архитектурно наследство
Общо на територията на Община Гулянци се намират 24 обекта, обявени за архитектурни паметници на културата. Те са разпределени в гр. Гулянци и 8 села от общината.
Най-значимият обект на територията на общината е археологическия резерват „Улпия Ескус“. Той е обявен за паметник на културата с национално значение с решение, обнародвано в Държавен вестник бр. 88 от 1965 г. с разпореждане № 37 от 21 ноември 2001 г.