понеделник, 23 ноември, 2020
Начало / Общини / Община Георги Дамяново

Община Георги Дамяново

Категория: Общини


Населено място: с. Георги Дамяново


Адрес: ул.”Единадесета” №2


Телефон: 09551/ 22-20


Факс: 09551/ 23-40


Имейл: gd3470@mail.bg


Web: http://www.georgidamyanovo.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Георги Дамяново се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана. Общината има 13 населени места – Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги дел, Еловица, Каменна Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш.

Oбщото население на община Георги Дамяново е от 2 934 жители.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на Област Монтана. С площта си от 297,594 km2 заема 6-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 8,18% от територията на областта. Границите на община Георги Дамяново са следните: на северозапад – община Чипровци; на североизток – община  Монтана; на изток – община Берковица;на юг – община Годеч, Софийска област; на югозапад – Република Сърбия.

Разположена е в югозападната част на област Монтата. По- голяма част от територията й се намира в пресечен планински район, със средна надморска височина 600 м. На северозапад общината граничи с община Чипровци, на югозапад с Република Сръбска, на югоизток с община Берковица, а на североизток с община Монтана. Седалище на общината е село Георги Дамяново /Лопушна/, което отстои на 20 км. от областния цeнтър гр. Монтана и на 136 км. от гр. София.

История на община Георги Дамяново

„Предградията на Берковските планини – пише Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни …”
Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина. За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище. Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.
https://www.youtube.com/watch?v=pwg-c4CXBBA

Старото име на селото е Лопушна. През 1958 година е преименувано на Георги Дамяново, в чест на Георги Дамянов.

Преди централния площад се намира къщата-музей „Георги Дамянов“. Експозициите в 3-те стаи и избата разкриват живота на революционера Георги Дамянов от училищната му възраст и по-късно като учител, пощенски служител, офицер през войната, кмет на Лопушанската комуна и секретар на районния партиен комитет.

От музея се отива на площада, случилото се на който на 5 септември 1923 г. дава сюжет на Антон Страшимиров да напише своето „Кърваво хоро“. На 5 септември пристига шпицкомандата на полковник Кузманов. С приклади и тояги те изкарват населението на площада и започва кървава трагедия. Лопушанци твърдо посрещат куршумите. Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада, където следва заповед „Музика. Хоро. Всички да плюят върху труповете и да играят хоро!“. Потресените хора не се помръдват. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите си, тъпчат с ботушите си и заставят жени и деца с невиждащи от сълзи очи да играят.

Забележителности

След 1,5 км по шосето из долината се стига до Лопушанския манастир. Той е изграден през средата на XIX век върху развалините на стар манастир. Зад високите каменни стени се открива храмът „Йоан Кръстител“. Построен е от неграмотния майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма с размери, по-малки от тези на Рилския манастир. Влага обаче и характерните за този край архитектурни елементи – островърх завършек на 5-те кубета, голям 3-ъгълен фронтон на западната фасада, профилиран корнизи др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи. Иконите в храма са изработени от Никола и Станислав Доспевски. Централният иконостас е дело на самоковски майстори резбари, а резбата на 2-та малки иконостаса е близка до Калоферската школа. За основател на манастира се смята архимандрит Дионисий от Берковица, комуто Никола Доспевски прави голям маслен портрет.

Култура в община Георги Дамяново

На територията на община Георги Дамяново има осем регистрирани читалища. Основната дейност на читалищата е свързана с библиотечна дейност и художествена самодейност.
1.      Народно читалище “Трудолюбие” с. Георги Дамяново, създадено 1899г.
2.      Народно читалище  “Цеко Тодоров” с. Гаврил Геново, създадено 1899г.
3.      Народно читалище ”Просвета” с. Камена Рикса
4.      Народно читалище “Климент Охридски” с. Копиловци
5.      Народно читалище “Пробуда” с. Говежда, създадено 1927г.
6.      Народно читалище “Напредък” с. Дълги Дел, създадено 1929г.
7.      Народно читалище “23-ти Септември” с. Дива Слатина
8.      Народно читалище “Христо Ботев” с. Меляне
От голямо значение за местната култура и традиции са действащите фолклорни и самодейни състави: три певчески групи в селата Гаврил Геново, Дълги Дел и Копиловци, група за обреден фолклор в с.Дълги Дел, един детски танцов състав в с.Копиловци, група за буфонада в с.Дълги Дел, две групи стари градски песни – с.Дълги Дел и Георги Дамяново, три фолклорни танцови състава- две от които в с.Говежда /детски и младежки/ и един в с.Копиловци. Театралното изкуство в общината се поддържа с помощта на колоритен театрален състав в с. Копиловци.

Туризъм в община Георги Дамяново

Бъдещето на Лопушанското поречие е в развитието на вътрешния и на международния туризъм. Гаранция за това са природните дадености, икономически възможности и екологичнo чистата природа в района. На територията на общината има много природни богатства: вековни букови гори, чисти и буйни реки, потоци и най-вече чист въздух, което дава добри възможности за практикуване на ловен и риболовен туризъм.
Районът на община Георги Дамяново е признат за един от най-чистите в екологично отношение в страната. Общината има потенциал за развитие на екотуризма. Защитени природни обекти и територии са резерват “Ускето”, с.Дълги Дел и местността “Копрен”, с.Копиловци. Природни забележителности са “Меча дупка”, с.Камена Рикса, “Дуршин водопад” и водопадите “Воден скок” и “Ланджин скок” в с. Копиловци, водопад “Ръжена бара”, с.Еловица, вековни дървета /зимен дъб, бук и секвоя/, гора със специално предназначение – лесопарк “Балова шума”. Туристически продукт е Копренската екопътека с уникалните си маршрути. В района съществува и голямо биологично разнообразие.
–     В подножието на Копрен  има изграден туристически комплекс. Оттук тръгват много екопътеки за каскадите от водопади: Ланжин скок, Дуршин скок и Водни скок на Графска река. В този комплекс е и творческата вила на художника Венелин Захариев.

Местности и забележителности

Обекти за разработване на културен туризъм и създаване на туристически продукт на територията на община Георги Дамяново са:
–      В подножието на Копрен  е изграден туристически комплекс с 26 легла. Оттук тръгват много екопътеки за каскадите от водопади: Ланжин скок, Дуршин скок и Водни скок на Графска река. В този комплекс е и творческата вила на художника Венелин Захариев. В село Копиловци са откривани различни паметници, сред които и бронзова фигура на Херакъл. Запазен е и един камък /фронтон/ от католическата катедрала, която е разрушена по време на Чипровското въстание от 1688г. Запазена е и се ползва и днес латинската чешма. В село Копиловци се изработват Чипровски и Пиротски килими и гоблени.
–      Лопушанският манастир “Св. Йоан Кръстител” е обявен за паметник на културата с национално значение. Дионисий и брат му Герасим от Берковица са работили за възстановяване на Чипровския манастир след въстанията от 1836 и 1837г. и оттам идват в Лопушна през 1850г., където Дионисий поема ръководството по възобновяване на Лопушанския манастир, като най-напред построява оградния зид,  двукатна сграда край пътя за с.Помеждин, а през 1853г. и двукатна сграда откъм село Меляне. Една от стаите е ползвана за храм, друга за училище, а трета за магерница и др. През 1856г. се игражда четирилицевата чешма, която е изпъстрена с много релефи. От юг е изобразен герб с двуглав орел и инициалите Иг и Дс /игумен Дионисий/, от изток в средата има руски герб с четири числа 1856. Дионисий мечтае да изгради храм, подобен на храма в Рилския манастир. „Он агумено не спеше ноще, све думаше за черквата да буде от убава та по-убава”. През пролетта на 1859г. започват изкопните работи за големия храм, при което се разкриват масови погребения на стотици хора. Те събират всички кости и черепи и през 1860г. изграждат параклиса “Света Богородица” с приземие /гробница/, където съхраняват тленните останки. Изграждането на големия храм е започнало на 21 април 1859г. с голямо тържество. От външната страна на храма, както и на входната порта са изобразени хора, фантастични животни и други фигури. Иконостасът е изработен от Стойчо Фандъков и синът му Димитър. В две от колоните на храма са поставени два резбовани проскинитария, в които са поставени образите на Света Богородица и Исус Христос, рисувани от Станислав Доспевски през 1863г., а останалите икони в иконостаса и храма са рисувани от брат му Николай Доспевски. Има и два параклиса – южен, който носи името на “Св. Йоан Предтеча” и северен на “Св. Йоан Кръстител”, което е привлекателно място за много туристи. Пребиваващите в манастира богомолци и гости могат да посетят и другите храмове и исторически и природни дадености в Лопушанското поречие. Реставрирани и функциониращи са черкви в селата Копиловци, Главановци, Дива Слатина и Гаврил Геново.
–      В село Меляне на 2 км от Лопушанския манастир живее и твори художник – дърворезбар Чавдар Антов. Неговото ателие се намира в центъра, където той има сбирка на автентични предмети от миналото на този край и подготвя откриването на етнографски и художествени сбирки.
–      В село Гаврил Геново работи известният график проф. Галилей Симеонов.
–      Фолклор, празници, обичаи – читалищата в селата Копиловци, Говежда, Дълги Дел и Георги Дамяново провеждат активна културна дейност като с певчески и театрални състави пресъздават характерните за този край фолклорни празници и обичаи.

Празници

Жителите на община Георги Дамяново отбелязват Празника на Балкана всяка година през месец август. Празника протича с общоселско веселие, изпълнения на певчески и танцови състави в планината – местност “Младенин вир”, “Брадчата” и хижа “Копрен”.