Община Гърмен се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград. Административен център на община Гърмен е село Гърмен. Населението на община Гърмен към 09.02.2012 г. е 16 921 човека

Общината има 16 населени места – само села, без градове – Балдево, Горно Дряново, Гърмен, Дебрен, Долно Дряново, Дъбница, Ковачевица, Крушево, Лещен, Марчево, Огняново, Ореше, Осиково, Рибново, Скребатно, Хвостяне.

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в югоизточната част на област Благоевград и с площта си от 388,479 km² заема 7-мо място сред 14-те общини на областта, което съставлява 6,02% от територията на областта. Границите на община Гърмен са следните: на североизток – община Сърница, област Пазарджик; на югоизток – община Сатовча; на юг – община Хаджидимово; на запад – община Гоце Делчев; на север-северозапад – община Банско.

История на община Гърмен

В древността районът е населяван от различни племена и племенни групи. Най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява главно тракийското племе беси. Сведения за траките се срещат и в Омировата “Илиада”, където се дава описание на тракийския аристократ Резос. Свидетелства за богатия живот на траките по тези места са останките в множеството могили, пръснати из Гърменското поле. При направените последни проучвания на някои от тях са намерени фрагменти от атически съдове, особено в местността Драача над селото. Могилни некрополи има и в землищата на съседните села Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне. Интересни находки са открити при изграждането на сушилня за тютюн в село Дебрен – там, където е сега училището.

След продължителни борби между настъпващите римски воини и местните траки към 146 година Гоцеделчевският край е вече под римско владичество. В местността Драача римляните заварват тракийското селище Кейрпара. Недалеч от него император Траян (98-117) изгражда нов град и в чест на победата над даките в Добруджа го нарича Никополис ад Нестум (град на победата на Места). Градът е построен през 102-106 г. от н.е. на левия бряг на река Места и отстои на около 7.5 км от Гоце Делчев, където днес се намира квартал “Заграде”. Издигнат е вероятно върху останките на тракийско селище.

В Никополис са сечени монети по времето на императорите Комод (176-192), Септимий Север (193-211), Каракала (192-217) и Гета (209-212), убит от брат си Каракала. Намерени са монети с образа на Юлия Домна – жена на император Септимий Север и майка на Каракала и Гета.

Градът е разрушен в края на VІ век от славяните. Тук се заселва племето смоляни, което владеело местата чак до Централните Родопи. Славяните изграждат много селища. Занимават се със земеделие и скотовъдство – сеят просо, пшеница, лен, конопени и бобови растения, отглеждат едър и дребен рогат добитък и птици. Кланят се на много богове, но особено почитат Перун. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан.

Край селото се намират останките на римския град Никополис ад Нестум.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Герблен (Guerblen) е посочено като село с 90 домакинства и 390 българи. В края на 19 и началото на 20 век Гърмен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В 1889 година Стефан Веркович(„Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гарблен като село с 90 български къщи.

„Гръмен, на СИ от Неврокоп 3 часа. Сградено е в подножието на Доспат отвъд Карасу. Орна земя недостатъчна; някои си поминуват със зидарство. Българска църква и училище с 25 ученика. Къщи 50, българе.“

Църквата „Свети Георги“ е от 1898 година.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 950 души, всички българи.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“ и пише:

„С. Гърмен… Селота е разположено на равно място. Свило се е между дерета, които минават през селото, дели се на две махали – Голяма и Малка. Голямата има 100 къщи, а другата – 60. Цялото село има 160 къщи. От едната махала до другата доскоро мястото се минаваше по 2 дирека. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие, но най-вече с дюлгерство и отиват в България. Тази година и в двете махали се строят училища.“

При избухването на Балканската война 35 души от Гърмен са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото остава в България.

От 1923 година в Гърмен работи Народно читалище „Искра“

Водни ресурси и горски фонд

Водните ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). Най-големи количества пресни подземни води се акумулират в речните пясъци и чакъли от ниските тераси на река Места и притоците й.
В долината на река Канина на около 1 км североизточно от село Огняново има 17 топли минерални извора. Температурата на водата обикновено варира от 35оС до 39.5оС. Общият дебит на находището е около 8 l/s. Почти всички извори са с аналогичен химичен състав – хидрокарбонатно-сулфатни, калциево-натриеви с минерализация от 0.23 до 0.28 g/l. Характерно за тези води е повишеното съдържание на флуор – от 3.5 до 4.5 mg/l.

Горският фонд заема 26 760 дка, или 69% от общата територия на общината. Той е сравнително богат – преобладават иглолистните гори (бор, смърч, бяла мура), но има находища и на широколистни, представени от бук и дъб.

Минерални ресурси

Подземните природни богатства в общината са доста разнообразни. В геоложко отношение територията е изградена от слабо плиоценски утайки, препокрити от старокватернерни чакъли.

Основата е плоска, заета от тектонски обусловени разширения на долината на река Места и притоците й. Югозападните Родопи са изградени от предпалеозойския метаморфен комплекс, който е представен от двуслюдени и биотитови гнайси с прослойки от слюдени шисти и мрамори.

Разседна зона с посока северозапад при селата Гърмен и Марчево е оформила хорст от гнайси, чието продължение е мраморната скала при село Огняново. На север от село Огняново главният разсед има почти северна посока и се съединява с Рибновския разлом.

Вертикалните тектонски движения, продължили и през кватернера, способстват за натрупването на мощни речни наноси по река Места, а плиоценският кизелгурен хоризонт е разкъсан при Гърмен от три системни разседа, които се срещат и в гнайсовата подложка. Доказателство за активната неотектоника са честите земетресения в района, чиито огнища са наредени най-вече по главните разломни зони – Гоцеделчевската и Огняновско – Рибновската.

Голям интерес представляват гнайсите в землищата на селата Крушево и Долно Дряново, които са с много добри декоративни качества, с възможности за полиране и са издръжливи на атмосферните условия. Използват се за облицовка на сгради.

Забележителности

Ковачевица

Село Ковачевица е единственият архитектурен резерват на територията на община Гърмен. Той включва църквата „Св. Никола”, килийно и светско училище, 112 жилищни сгради и 5 стопански постройки (хармани и плевни), като 56 от тях са реставрирани, а останалите са в различна степен на съхраненост. Запазило своята самобитност и възрожденски облик, село Ковачевица има специфична селищно-устройствена структура, функционално и пространствено обособена в 3 концентрични зони: жилищно ядро, пояс от селскостопански сгради и зона на обработваемите площи. Характерни са малките по площ дворове, оградени с високи каменни зидове, и изнасянето на стопанските постройки извън дворовете.

Ковачевската къща има южнобългарски характер и е подтип на родопската къща. Тя е развита на 2 до 4 етажа, като долните са използвани за стопански нужди („сух” двор и складови помещения), а горните – за живеене. Неповторими със своите архитектурно-художествени качества са ансамблите на Дишляновата къща, Шумаревата и Пиларевата къщи, Гюзлевата, Сарафовата и Коювите къщи, Шимеровите къщи и др. От декларираните 124 архитектурно-строителни паметника на културата, 6 имат качества на паметници с национално значение – Даскаловата (не е реставрирана; единствената в резервата с богата художествена украса в интериора), Шунгуревата (реставрирана), Дишляновата (реставрира се), Шимеровите (изгорели), Банговата (реставрирана) и Пиларевата (не е реставрирана) къщи.

Уникалната архитектурна среда и специфичната възрожденска атмосфера в Ковачевица са причина тук да бъдат снимани едни от най-хубавите български филми през втората половина на миналия век. Постепенно тя се превръща в притегателен център за хората на изкуството, някои от които остават да живеят и творят в селото. Целогодишно се предлага разходка из културно-историческия резерват с тематична беседа и възможност за посещение на арт галерии.

Лещен

Село Лещен е един от най-привлекателните и автентични курорти за селски туризъм в България. Разположено върху южния склон на Западните Родопи на 200 км. от София, пред него се открива незабравима гледка към Пирин планина.

Петнадесет реставрирани стари къщи предлагат характерната за този край възрожденска атмосфера, съчетана с модерен комфорт. Къщите са с просторни чардаци, китни дворове и механи, в които клиентите имат възможност да приготвят сами храната си с продукти от местното стопанство, макар че ресторанта е отдавна вече известен за любителите на добрата кухня дори и в чужбина.

Целогодишно, домакините предлагат различни начини на забавления и отдих – риболов, излети в планината, плуване и балнеолечение в близкия курорт Огняново, бране на гъби и билки, разходки до съседните етнографски комплекси Ковачевица, Долен и Делчево, както и еднодневни пътувания до Роженския манастир край Мелник и известния ски-курорт Банско.

В Лещен интерес в архитектурно отношение представляват повечето къщи. По-забележителни и включени във ваканционното селище за селски туризъм „Лещен” са къщите на Илия И. Поюков (Панзювите къщи), Иван Д. Гамишев (Адвокатската къща), Симеон И. Кашев (Пашкотевата къща), Стойчо Д. Киричев (Баджанаците), Иван А. Муртев (Муртевата къща) и Божия А. Киричева.

Поддържан резерват Тъмната гора

С площ 30.2 хa, обявен със заповед № 2811/10.10.1962 г. на ГУГ. Разположен е в Дъбрашкия дял на Западните Родопи при надморска височина 1500-1700 м, в землището на село Ковачевица. Създаден е да се запази част от вековната смесена гора – смърч, бук и ела.

Огняновски минерални бани (с. Огняново)

Балнеоложки курорт с регионално значение. Лековитите минерални извори (17 на брой), модерният профилакториум и няколкото почивни станции дават богати възможности за отдих, профилактика и лечение.

Природни забележителности

Скални образувания Козият камък (0.6 ха ) и Черната скала в землището на село Ковачевица, обявени за забележителност със заповед № 1187/09.04.1976 г. на МГГП. Скалните образувания са с изходен пункт горско стопанство “Беслет”.

Дълбокият каньон на река Канина в местността Синия вир – на час и половина път пеша от с. Ковачевица.

Вековни чинари в село Гърмен, обявени със заповеди № 17 и № 961 от 08.06.1968 г., които са на възраст над 600 години.

Вековни бели тополи в с. Дъбница.

Пещерата Маноилова дупка край с. Осиково – най-дългата пещера в Дъбраш.

Исторически места

Кара таш (3.1 хa) – обявен със заповед № 357/09.02.1973 г. на МТТП.

Партизански мост (3.2 хa) – обявен със заповед № 3962/20.12.1973 г. на МГГП.

Никополис ад Нестум е един от трите града, основани на Балканския полуостров от римския император Траян в чест на победата му над даките през 106 г. от н. е., наречен е „Град на победата при Места” и е запомнен като Градът на Места (на латински Nikopolis ad Nestum).

Обявен е за археологически и архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието през 1965 г. (понастоящем е в процедура за повишаването му в ранг на археологически резерват). Могат да се видят останки от крепостни стени, култови сгради и други съоръжения. Никополис ад Нестум е един от малкото относително запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. При археологически разкопки, проведени в периода 1980–1984 г., са проучени изцяло южната крепостна стена с портата, голяма част от източната и западната стени. Зидовете са с дебелина 2,40–2,60 м и височина до 4–5 м. Разкрити са 4 кръгли кули на южната стена, 2 почти квадратни кули пред широко отворената полукръгла екседра на портата, V-образна кула със скъсени рамена на западната стена и 1 правоъгълна кула на източната крепостна стена. В околността са разкрити пещи, части от водопровод, ями и др. Крепостта може да се посещава целогодишно.

Каменни глави

Култовият комплекс с каменни глави и долмени се намира на 5 км. от с. Долно Дряново по посока пътя за Сатовча и Доспат. Комплексът е открит от проф. Тодор Бояджиев към 2000 г. До 2006 г. професорът не дава гласност на находката си.

През 2006 г. публикува във вестниците статии и снимки от светилището. От тогава то става известно на археолозите и обществеността. Проф. Бояджиев е математик по професия, работи от години в Центъра за Ядрени Изследвания гр. Дубна, Русия. Когато пребивава в България, чете лекции в Софийския Университет. Археологията и преходите из Родопите – това е хобито на професора. Гигантските глави и долмени съществуват в тази част от хилядолетия. Местните жители – овчари, дървосекачи и ловци, са ги виждали многократно. Но те са ги възприемали като игра на природата и не са им отдавали значение.

Релеф, климат, почви

Релефът е планински и полупланински, който във високите части преминава в хълмист. Общината се намира на границата на два климатични пояса – умереноконтинентален, който преобладава, и преходносредиземноморски, който прониква от долината на река Места. Сезоните са ясно изразени – лятото е топло, а зимата – умерено студена. Почвообразуващата основа са гнайси, а в ниските части – делувиални материали. Преобладават слабоизлужени канелени горски почви, на места ерозирали. Край Места почвите са алувиално-наносни и алувиално-ливадни.

Профил на купувача