събота, 12 октомври, 2019
Начало / Общини / Община Елин Пелин
Община Елин Пелин

Община Елин Пелин

Категория: Общини


Населено място: село Чавдар


Адрес: пл. "Независимост" №1


Телефон: (0725) 68620


Факс: (0725) 60200


Имейл: secretar_elinpelin@abv.bg


Facebook: Община Елин Пелин


Web: http://www.elinpelin.org/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

География

Община Елин Пелин се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 19 населени места с общо население 22 841 жители (данните са към 1 февруари 2011 г.).

Община Елин Пелин е разположена на площ 408 кв. км в централната част на Област София. Тя заема източната част на Софийското поле, разположените от север склонове на Стара планина и от юг-югоизток — на Средна гора. Центърът на общината град Елин Пелин, се намира на 24 км източно от столицата София. Освен със Столична община, община Елин Пелин граничи с общините Ботевград, Горна Малина, Ихтиман, Самоков и Своге.

Релефът на община Елин Пелин е високоравнинен, полупланински и планински. Много добре е развито котловинното дъно, което е разположено между 539 м и 600 м над морското равнище. Големи територии заема подножието, което се заключава между 600-ия и 800-ия хоризонтал. За територията на община Елин Пелин първенец е връх Мургаш — 1687 м.

Територията на община Елин Пелин е богата на водни ресурси. През нея протичат водосборната река Лесновска, която се влива преди село Долни Богров в река Искър[р.Искар неминава през Богров а р.Лесновска която минава през селата Челопечене Чепинци Негован Световрачене и се влива в р.Искар след с.Кубратово малко преди Гниляне (гр.Нови Искар)]; река Матица, която извира от Мургашкия дял на Стара планина и при град Елин Пелин се влива в река Лесновска. На територията на общината са разположени язовир „Огняново“ с обем 40 млн. куб. м и микроязовир „Тараторското“ над Габра с обем около 5 млн. куб. м. Общината има три геотермални извора. Със статут от държавно значение е изворът в село Равно поле, където минералният състав на водата и дебитът позволяват развитието на балнеоложки център. Другите два извора са в село Елешница — „Топлика“, и в град Елин Пелин, където сондажът е замразен. Средногодишните валежи са около 550 млн/кв м. Равнинната част се характеризира с високи подпочвени води.

Горският фонд на община Елин Пелин заема 153 936 дка гори, в това число: широколистни високостеблени – 150 319 дка иглолистни – 833 дка горски пасища – 758 дка ливади – 818 дка

Земеделският фонд на община Елин Пелин възлиза на 241 881 дка пасища, 17 504 дка естествени ливади, 807 дка трайни насаждения и др. Около 60% от обработваемата земя е в полупланински и планински райони. Категорията на земята е от трета до десета.

История

Равното Софийско поле е било средище на народи и култури, тъй като през него минавали важни пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от стари селища и крепости, строени по протежението им. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална култура. Римската и византийската култура също са оставили значими следи. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от археолозите останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище, просъществувало до началния период на турското владичество. На три километра южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.

Някои селища от общината са просъществували на почти едно и също място от времето на Втората българска държава до днес. От този период е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в с. Столник. Край с. Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на турците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през XV век. През XVI-XVIII век той е бил оживен книжовен център. В църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от XVI и XIX век. През XVIII век в него е открито килийно училище. В с. Доганово се намира най-старото килийно училище в селище от района (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и големия турски гарнизон в гр. София местното население взема слабо участие в Априлското въстание. След въстанието село Голяма Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната рая са заточени в Диарбекир.

Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност – типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народните танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.

Още през Възраждането тогавашното с. Новоселци (сега гр. Елин Пелин) постепенно се превръща в естествен културен и търговски център за близките селища. През 1881 г. то е обявено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развитието му изиграват построяването на железопътната линия София – Саранбей (Септември) и създаването на първата керамична фабрика в страната – “Изида”, намираща се на 4 км южно от сегашния град. С течение на времето селото укрепва икономически. В края на XIX век са създадени класно училище и читалище, които работят за повишаване на културата и просветата на населението в региона. През 1950 г. с. Новоселци е преименувано на Елин Пелин. От 1960 г. е обявено за град.

Паметници на културата

През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище., На три км. южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.

От Втората българска държава е запазена църквата „Свети Николай Чудотворец“ в с. Столник. Край с. е Елешнишкият манастир, в църквата му „Света Богородица“ са запазени ценни стенописи от XVI и XIX век. В с. Доганово се намира най-старото килийно училище в селище от района (от 1835 г.). В с. Нови хан е запазена една стена от турския кервансарай /хан/, построен през XVII век. Сред останалите забележителности на общината са: килийното училище в с. Доганово, построено през 1835 г.; паметникът на загиналите край село Елешница, Ботеви четници; манастирът „Св. Димитър“ край с. Габра от 1867 г.; Равнополският манастир.

Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност – типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народни танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.

Паметниците на културата на територията на общината са около 85 на брой.

Туризъм

Община Елин Пелин е класифицирана като община с потенциал за развитие на селски туризъм. На територията на община Елин Пелин работят 2 хотела с общо 14 легла, и една частна квартира с 4 легла.

“Арамлиец” и ДДивС “Витиня”. Яз.Огняново създава отлични предпоставки за развитие на водни и водомоторни спортове, но за момента се търсят инвеститори които да изградят подходяща туристическа база. В землището на с.Равно поле бе изградено модерно голф игрище “Света София”.