четвъртък, 5 декември, 2019
Начало / Общини / Община Джебел

Община Джебел

Категория: Общини


Населено място: Джебел


Адрес: ул.”Еделвайс” № 19


Телефон: 03632/20-51


Факс: 03632/23-10


Имейл: kmet_dj@abv.bg


Web: http://www.dzhebelbg.com/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Джебел се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали. Общината има 47 населени места – Албанци, Брежана, Великденче, Воденичарско, Вълкович, Генерал Гешево, Джебел, Добринци, Душинково, Желъдово, Жълтика, Жълти рид, Илийско, Казаците, Каменяне, Козица, Контил, Купците,Лебед, Мишевско, Мрежичко, Овчево, Папрат, Плазище, Подвръх, Полянец, Поточе, Припек, Ридино, Рогозари, Рогозче, Рожденско, Рът, Сипец, Скалина, Слънчоглед, Софийци, Телчарка, Търновци, Тютюнче, Устрен, Цвятово, Църквица, Чакалци, Черешка, Щерна, Ямино.

Общо население 8 167 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Кърджали. С площта си от 229,079 km2 се явява няй-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,14% от територията на областта. Границите на община Джебел са следните: на северозапад – община Ардино; на север – община Кърджали; на изток – община Момчилград; на юг – община Кирково; на югозапад – община Златоград, област Смолян; на запад – община Неделино, област Смолян.

Община Джебел е типична планинска община, разположена в Източните Родопи.  По отношение на географското си положение, територията на общината може да се характеризира като периферна както за страната, така и за областта, но с изключително важни транспортно-географски функции. Тези функции се изразяват най-вече в осигуряването на вътрешните за Родопите връзки между двата основни опорни центъра – Кърджали и Смолян, осъществявани чрез третокласния път Смолян-Рудозем-Кърджали, пресичащ територията на общината в паралелно направление. Местоположението на общината между двата бъдещи ГКПП- „Рудозем-Ксанти” и „Маказа” ще превърне централната част на територията на общината във важен транзитен коридор за преминаване съответно от ГКПП „Рудозем-Ксанти” към Кърджали и Черноморието, и от „Маказа” към Смолян и вътрешността на Родопите.

История на община Джебел

През древността районът е населен от тракийски племена. До 9 век, когато е включен в границите на Първото Българско царство, е в пределите на Римската империя и Византия. През 60-те години на 14 век районът е завладян от османците. След Балканската войни е присъединен към България. До 1934 година е в границите на Мастанлийски окръг. От 1934 до 1949 година е включен в Старозагорски окръг. През годините между 1949 и 1959 г. е в Хасковски окръг, а през 1959 г. Джебелска община е административно подчинена на Кърджалийски окръг. През 1969 г. село Джебел е обявено за град.

Икономика

Община  Джебел се характеризира с  предимно селскостопанско производство – главно тютюнопроизводство, което се осъществява  в рамките на отделните домакинства. Основното за производството на висококачествения тютюн си остава специфичната почва на Източните Родопи и изцяло ръчният труд.Държавната регулация на производството на тютюни и тяхната преработка е инст­румент, който предпазва производителите от свръхпроизводство на количества, за които няма пазарно търсене. От 2002 г. е въведен уеднаквен среден добив по райони в страната, на база на който се разпределя квота. Квотата за община Джебел се изчислява на база среден добив 150 кг/дка за произход Крумовград и 130 кг/дка за произход Джебел.Даденостите в Общината – малки и разпокъсани площи за тютюнопроизводство и изключително ръчния труд не позволяват да се създадат сдружения на тютюнопроизводителите при изгодни икономически условия.
Като тенденция не се очертава спад в тютюнопроизводството, а напротив увеличение на производството, което е основен поминък в района.

Освен  това има  регистрирани  общо 135 стопански единици, от които микро / до десет заети / – 127 броя ,малки –  от 11 – до 50 заети – 4, средни – от 51 – 100 заети – 3 и една междинна група – 101 до 250 заети . Спрямо 1999 година броят на стопанските единици е нараснал от 116 на 135 броя, т.е. с 16.37 %. Увеличението е главно при микро единиците с 14.41 %, малките с  4 броя  и средните с 3 броя. Най – голям относителен дял имат стопанските единици в сферата на търговията и ремонта – 40,74 %, хотели и ресторанти –  19,26%, транспорт и съобщения –  13,33 %, производство на текстил  и изделия от текстил; производство на облекло – 6,67 %  и други  – 20% .

Минерална вода Джебел

Относно: Решение №43 от 08.02.2011 г. на Министъра на околната среда и водите за предоставяне безвъзмездно за управление и ползване на находище на минерална вода – изключителна държавна собственост – находище „Джебел“, гр.Джебел, община Джебел, област Кърджали – № 23 от Приложение 2 на Закона за водите.

През настоящата година в изпълнение на т.4 от Решение №43 от 08.02.2011 г. на Министъра на околната среда и водите, Кметът на общината е възложил и се провежда мониторинг на количеството и качеството на минералната вода, в т.ч. Измерва се дебита и напора (водното ниво) на минералната вода в сондаж №3; Вземат се и се анализират водни проби; в периода август- септември – ще се изпълни изследване на състава на минералната вода; при необходимост ежемесечно ще се изследва микробиологичното състояние на минералната вода в чешмите, предназначени за общо ползване от населението.

Туризъм в община Джебел

Чистия планински въздух, красивата природа в Община Джебел създават добри условия за развитие на туризма.В околностите има места с подчертана пейзажна стойност, които са и природни забележителности.

Средновековната крепост “ Устра “

Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път. Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние.

По археологически данни — най-ранната датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет – (913 – 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я отстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ – тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя — майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко след смъртта на Симеон в 927 г. крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII — XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.

До крепостта се стига от село Устрен. Непосредствено преди да се влезе в селото идвайки от Джебел, преди табелата за с.Устрен има кафява табелка за пътеката към крепоста по която се стига до хижа Устра. От хижа Устра се продължава по стръмна пътека до крепостта. При средна скорост на вървене цялата пътека се преминава за около час.

Счупената планина

Тя се появява около 1900 г. в резултат на силно земетресение. Посреднощ, докато навън бушува буря, страшен гръм разтърсва с. Казаците, намиращо се в непосредствена близост до планината. В резултат на изместването на пластовете част от селото се оказва на върха на планината. Планината представлява стар вулканичен масив и има богато находище на перлит.

Лебедовите езера

Наричани още и Лебедски езера са естествени тектонски езера в Източните Родопи, в близост до село Лебед, в подножието на крепостта Устра. Образувани са в резултат на земетресения. Те са природна забележителност с подчертана пейзажна стойност. В тях растат естествени диви водни лилии и други редки растителни видове. Източно, близко до тях е и Припешкото езеро. Езерата са наречени така заради честите спирки преди време на лебедите, прелитащи на юг. Долното Лебедово езеро е най-голямото езеро в Родопите с площ от 0,1 км², Горното езеро е по-дълго и е с площ около 0,09 км².

Античната гробница “ Хамбар кая “