ИСТОРИЯ

Миналото на Община Дупница се крие дълбоко в лабиринта на праисторическата древност на българските земи. Със сигурност поселищната система се е оформила още в епохата на неолита (VІІ-VІ в. пр.Хр.) и затова говорят разкритите и частично проучени селищни могили в голямата Дупнишка околия – при селата Крайници, Дяково, Слатино и Сапарева баня. Забележителен е фактът, че откакто историци и изследователи доказаха, че откритите археологически паметници датират 500 години преди аналогични култури в Гърция, присъствието на Дупница и Дупнишко в историята на световната цивилизация става завидно.Частичните сондажи и случайните находки сочат поселищен живот в района от времето на бронзовата епоха. Все още тракийското минало на Дупница остава непроучено, но затова пък е ярко очертано според изследователите с откритите антично селище и некропол. В днешните граници на този древен забележителен с историята си град, са регистрирани останките на римската и византийската епохи, а при хан Крум (812-814 г.) очертанията на Дупница попадат окончателно в пределите на Българската държава. За първи път името Дупница се появява в османския регистър от третата четвърт на ХV век, както и в пътеписите на редица пътешественици минавали от тук – Арнолд фон Харф (1499 г. ), Евлия Челеби (ХVІІ в.), Хюп (ХVІІ в.), Ами Буе (ХІХ в.). За съжаление Османското робство оставя трайни белези и дълбоки рани на града, но това не пречи тук да се развие рударството с железните рудници намиращи се в околностите на града.

Твърде интересно и много кокетно изглежда Дупница по времето на разкриващите се едно по едно дюкянчета, различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, дюлгерски, мутафчийски, с които полека-лека полъхът на разрастващият се град, придобива особена задушевна и добронамерена чувственост. В средата на 60-70-те години на ХІХ век в Дупница има три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и предприятие за рязан тютюн. Така по-късно градът се оформя като център на тютюнопреработването, които през 30-те години на ХХ век оформят облика на града като един от най-големите подобни центрове в България.Забогателите еснафски и занаятчийски организации започнали да подпомагат и организират изграждането на църкви, училища и още през първата половина на ХІХ век изправили снага първите четири християнски обители – Риломанастирският метох, метосите на Хилендарския и Зографския манастир, а малко по-късно започнал учебният процес и осем училища, едно от които е девическо.Стратегическото и кръстопътното положение на Дупница дава възможност градът и околията да се съвземат и разраснат прекалено бързо след Освобождението и така тук се оформят най-значимите търговско-занаятчийски и културни центрове в Югозападна България.

Лабиринтът на историята на този древен град ни запознава и със стопанското и административното му присъствие в Българската държава след Освобождението от Турско робство (след 1878 г.), когато Дупница се оформя като пункт с първостепенно военно-стратегическо значение, с разположените основни части и щабът на VІІ-ма Рилска дивизия.

Не може да не споменем и фактът, че обществено-политическият живот на свободна Дупница (1879-1912 г.) е белязан от идеята за извоюване на национално обединение, за подпомагане на българите останали под властта на султана и Македония, когато родолюбиви дупничани дават подслон на хиляди бежанци и се създават много благотворителни дружества.
Традициите в културния и просветен живот, създадени още през Възраждането, също оставят своя отпечатък върху лика на града и голямата Дупнишка околия, много от които са запазени от поколенията до наши дни.Историци, изследователи, краеведи и много родолюбиви дупничани, и до днес неуморно търсят, откриват, изследват, анализират и предоставят на нашето внимание постоянно и последователно документи, факти и събития от най-древни времена до днес. Написани и описани в много книги, научни трудове, лекции, вестници и списания, както и в семейни биографии.
С една единствена цел – да знаем своя род и да помним своя език. За да няма нищо, което да ни попречи да се срамуваме от тях.

Техническата инфраструктура е основен вид инфраструктура за община Дупница, като преобладават инфраструктурни съоръжения с регионален и национален характер, от значение за формирането на местната икономика.

Техническата инфраструктура в община Дупница обхваща материалната база на четири основни инженерни системи:
– Транспортна;
– Енергийна;
– Водостопанска;
– Съобщителна.

Транспортна инфраструктура

Територията на Община Дупница се обслужва преимуществено от автомобилен и железопътен транспорт. От тук преминават международният път Е-79 с дестинация София–Кулата–Солун, както и електрифицираната ж.п.-линия София–Кулата.

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА