понеделник, 3 август, 2020
Начало / Общини / Община Дулово

Община Дулово

Категория: Общини


Населено място: Дулово


Адрес: ул."Васил Левски" №18


Телефон: 0864/23000


Факс: 0864/23020


Имейл: dulovokmet@abv.bg


Web: http://dulovo.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Дулово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра. Общината има 27 населени места – Боил, Водно, Вокил, Върбино, Грънчарово, Долец, Дулово, Златоклас, Козяк, Колобър, Межден, Овен, Окорш, Орешене, Паисиево, Полковник Таслаково, Поройно, Правда, Прохлада, Раздел, Руйно, Секулово, Скала, Черковна, Черник, Чернолик, Яребица.

Общо население на община Дулово –  28 282 жители (към 01.02.2011)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Силистра. С площта си от 566,356 km2 е най-голямата сред 7-те общини на областта, което съставлява 19,9% от територията на областта. Границите на община Дулово са следните: на северозапад – община Главиница; на север – община Ситово и община Силистра; на североизток – община Алфатар; на югоизток – община Тервел, област Добрич; на юг – община Каолиново, област Шумен;на югозапад – община Исперих, област Разград.

История на община Дулово

Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча, в превод от тур. – Видна градина. Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.

Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени. Преди време и с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеят 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлиза на 900 жители. 1946 г. населението вече е 1841 жители, а десет години по-късно става 5910.

В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35-40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината на кладенците. Там е имало 45 пълноводни кладенеца.

На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт.

От 20-те години на 20 век селището бива причислено към днешна Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. то е върнато на България. През 1942година селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.

В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.

Икономика

До началото на 90-те години на 20-ти век икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (преди всичко първична преработка на мляко и производство на хляб и хлебни изделия). Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен преди всичко със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделска продукция. Останало е и шевното производство, което еволюира в малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.