вторник, 4 август, 2020
Начало / Общини / Община Дряново

Община Дряново

Категория: Общини


Населено място: Дряново


Адрес: ул. "Бачо Киро" 19


Телефон: 0676 / 72962


Факс: 0976 / 74303


Имейл: dryanovo@dryanovo.bg


Web: http://www.dryanovo.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Дряново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово.

Общината има 63 населени места – Балалея, Балванците, Банари, Билкини, Бучуковци, Ганчовец, Геня, Геша, Глушка, Гоздейка, Големи Българени, Горни Върпища, Горни Драгойча, Гостилица, Гърня, Денчевци, Джуровци, Длъгня, Добрените, Долни Върпища, Долни Драгойча, Доча, Дряново, Дурча, Еленците, Зая, Игнатовци, Искра, Каломен, Караиванца, Катранджии, Керека, Косарка, Косилка, Крънча, Кукля, Куманите, Къртипъня, Малки Българени, Маноя, Муця, Нейчовци, Пейна, Петковци, Плачка, Пърша, Раданчето, Радовци, Ритя, Руня, Русиновци, Саласука, Скалско, Славейково, Соколово, Станча, Сухолоевци, Сяровци, Туркинча, Царева ливада, Чуково, Шушня, Янтра.

Към 31.12.2014 г., населението в община Дряново възлиза на 9 946 жители.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Габрово. С площта си от 274,162 km2 заема 3-то място сред 4-те общините на областта, което съставлява 13,53% от територията на областта. Границите на община Дряново са следните: на север и изток – община Велико Търново, област Велико Търново; на юг – община Трявна; на югозапад – община Габрово; на запад – община Севлиево.

Спрямо административно-териториалното деление на Република България, община Дряново се включва в състава на област Габрово. Разположена е в южната част на Северен централен район за планиране. Граничи с общините Трявна, Габрово, Севлиево и Велико Търново. Административният център град Дряново отстои на 22 км от областния център град Габрово, на 24 км от административния център на област Велико Търново и на 212 км от българската столица София. Най-близката столица до града е Букурещ (201 км). През общината минава първокласен път Е-85, който свързва основни икономически центрове: Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора. През територията на общината преминава и основната железопътна артерия, свързваща Северна и Южна България: Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Стара Загора – Подкова. Най-близкото летище се намира на 40 км. разстояние в град Горна Оряховица. Община Дряново е разположена на площ от 248,5 км2, което е близо 0,22 % от територията на страната. От общата й площ близо 60% е заета от земеделски територии, 32% – от горски територии, 6% – от водни площи, 1% са териториите, заети за транспорт и инфраструктура и едва 0,6 % – от населени места и урбанизирани територии.

Историческа справка

Дряново, китен и спокоен град, уютно сгушил се между гънките на Предбалкана, е възникнал на земи, пропити с история. Благоприятните природни дадености привлекли първобитните хора да се заселят в района още през средния период на старокаменната епоха (100 000 – 40 000 г. пр. Хр.). Пещерите, разположени в околностите на Дряново привличат туристи целогодишно. Но човекът от преди хиляди години, търсил пещерите като най-сигурно убежище против зверовете и суровата природа. Находките, открити в района на Дряновския манaстир, са над 6000 и свидетелстват, че по тези места е имало живот още през праисторическата епоха. Двете пещери, разположени в скалите над манастира, са били дом и убежище за хора, живели преди десетки хиляди години. По време на разкопките в пещерите, правени неколкократно от различни експедиции, са открити глинени фрагменти и съдове, шила от кости, предмети, изработени от рога на добитък, първобитни огнища. Фактът, че не са открити никакви метални предмети и допълнително направените проучвания, карат учените да смятат, че тук е имало хора още през епохата на Палеолита. Според археолозите, обитателите на пещерите при Дряновския манастир от преди 50 хиляди години са едни от първите заселници в Европа и най-ранни представители на човешката раса. Подобни останки са открити в общо 5 пещери в България. В голямата пещера, наречена „Андъка“, са намерени много следи и останки на животни – пещерен елен, див кон, носорог, хиена и пещерна мечка с размери над 3 метра, чиито челюсти днес са изложени в музей в Англия.

Следи от древни култури по този край има и от медно-каменната и бронзовата епоха, както и от Античността, когато тези поселения били тракийски. Около Дряново съществували редица крепости от различни периоди и култури, което се дължи не само на добрите природни условия, но и на важното му стратегическо положение. В околностите на града се намират подстъпите към пет страропланински прохода, които били с голямо значение през римската и ранновизантийската епоха.

Край днешното село Славейково възниква крепостта Дискодуратера (Двойната яка крепост). Тя била основана по времето на император Марк Аврелий (161-180 г. сл. Хр.) от гражданите на Аугуста Траяна (Стара Загора) и от обикновена крайпътна станция, се превърнала в едно в главните тържища в долнодунавските провинции. След нашествието на готите, които разрушили намиращите се в района крепости, византийската укрепителна система била възстановена през 6 век и обхващала 8 крепости: Града и Боруна (Дряновски манастир), Липово градище (с. Муця), калетата при селата Янтра, Скалско и Маноя. Дряновските легенди разказват, че в XII в. твърдините са родови имения на владетелите от династия Асеневци и важна част от охранно – защитната линия на престолнината Търновград (Велико Търново). Укрепителните съоръжения на Града дори днес впечатляват с мащабите и мощните си зидове. В подножието на цитаделата на огромната крепост и резиденция на провинциален управител възникват средновековното селище и манастира „Св. Архaнгел Михаил“.

На хълма над Дряновския манастир лежат останки на тракийска крепост, известна с името „Градът“, която, според някои историци, била най-голямата на Балканския полуостров и служила като главен опорен пункт срещу нашествия от варварски племена.След траките, крепостта остава наследство на римляни, византийци, славяни и българи. Данните сочат, че за последно е разрушавана от византийците, когато цар на българите бил Петър, син на Симеон Велики. Но веднага след победата на търновските братя Асеневци, крепостта е възстановена и става важен център за Второто българско царство.

Първото споменаване на името Дряново в исторически документ датира от 1470 г. Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф (освободена от данъци, наследствена земя) на видния военачалник , с ранг на съвладетел на Европейските области на империята и мюлков господар Касъм паша.

През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула. Това се наложило заради развитието на занаятите и нуждата да се знае точният час. По това време наличието на часовникова кула било белег за развито селище, а дряновската е една от първите в България. Два пъти е разрушавана – веднъж от османците и веднъж от комунистическата власт. Упоритите дряновци обаче не допуснали да загубят един от символите на града си и през 1984 г. я възстановили в днешния ѝ вид, който е много близък до оригинала, а часовниковият механизъм е от оригиналната кула.

През Възраждането Дряново дава много ярки личности, които се борят с гърчеенето, с неминуемо разпространяващата се култура на османските поробители, със забравата на българското. Задължително трябва да се спомене името на Максим Райкович, който дава голям отпор на гръцките фанариоти в Търновско, а целият си живот посвещава на съхраняване на българската култура и духовност, учителствайки и дарявайки пари за няколко български училища. Част от завещанието си той отрежда за построяване на училище в родното му Дряново, което да обедини трите съществуващи в града училища – във всяка махала по едно. Редно е да се отбележи, че и в трите винаги се е преподавало на български език, не е имало никакво гръцко влияние, което е било много разпространено по това време на други места.

В този период много изявени стават дряновските строители, много от тях стават майстори и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания в днешно време да се говори за Дряновска строителна школа, чийто най-известен представител безспорно е Никола Фичев (Колю Фичето).

Дряновци участват активно в Априлското въстание през 1876 г. В продължение на девет дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и поп Харитон с многобройния турски аскер – най-продължителната и една от най-епичните битки по време на въстанието. Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г. (нов стил).

След освобождението на територията на общината възникват няколко големи фабрики: тютюневата фабрика на братя Шишкови (през 1896 г. се нарежда на 1-во място по производство и печалба сред десетте тютюневи фабрики в окръга), бонбонената фабрика на братя Мутафчиеви, Акционерно дружество „Здравина“, преобразувано по-късно в Първа българска вагонна фабрика.

На 31 декември 1899 г. е издаден указ №633, чрез който, заради приноса си за развитието на Централна Стара планина, Дряновската околия е уголемена чрез присъединяването към нея на бившата Тревненска околия.

1907 г. започва изграждането на канализацията в града, а 1927 г. Дряново вече е и електроснабдено.

През 1930 г. Дряново е обявен за планински курорт.

Забележителности

Дряново е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ – един от най-посещаваните манастири в България, съчетаващ богата история, възхитителна природа и добро съвременно състояние. В неговия район е и пещерата „Бачо Киро“. Намира се само на 5 km от град Дряново, на 3,5 часа път от София, на 4 часа от Варна, на 3 часа от Пловдив и на 2,5 часа от Русе, което прави възможни еднодневни посещения от най-големите градски центрове на страната;

Пещера „Бачо Киро“ – първата благоустроена за туристи пещера в България! Тук са открити едни от най-старите следи от живот на Балканския полуостров;

Музей „Колю Фичето“ – представя по интересен начин делото на най-именития дряновец и български възржденски строител;

Храм „Св. Никола“ – един от шедьоврите на майстор Колю Фичето. Построен през 1851 г., обявен за национален паметник на културата. Намира се в централната част на града

Мост над река Дряновска, построен от Колю Фичето през 1861 г. До него са Духовниковата чешма и огромно изображение в чест на Майстора;

Икономовата къща, построена от Колю Фичето през 1859 г. – единствено тя и „Къщата с маймунката“ са запазени от къщите, които той е построил. Днес е художествена галерия, а на втория етаж има прекрасна колекция от икони и църковна дърворезба от периода XVII-XIX век, събрани от Дряновския край.

Лафчиевата къща, за построяването на която не са използвани нито един гвоздей или желязна скоба! Днес там има чудесна етнографска експозиция и ретро-фото, където можете да се снимате с дрехи от края на XIX – нач. на XX век. Намира се непосредствено до часовниковата кула;

Релефната карта на България – най-прецизната релефна карта на България, изработена през 1962 г. с размери 6,90 на 4,30 m. Намира се срещу часовниковата кула;

Часовниковата кула – построена през 1778 г., което я прави една от първите в България;

Храм „Света Троица“ – построен през 1847 г., известен с изключително красиво резбования си таван. Непосредствено до музей „Колю Фичето“;

Дряновската екопътека – изградена през 2000 г. по програмата „Български екопътеки“ на Българската асоциация за селски и екотуризъм. Започва при входа на пещерата „Бачо Киро“ и минава по величествените скали около Дряновския манастир, разкривайки удивителни панорамни гледки към него. Надморската височина по маршрута ѝ варира между 270 и 510 m.

Музеи

Музей „Колю Фичето“ – намира се в източната част на града, на пл. „Колю Фичето“. До входа му е поставена внушителна бронзова статуя на Майстора, изработена от скулптора Борис Гондов. В музея е разположена експозицията „Колю Фичето – живот и творчество“, която чрез макети на строежите, архивни и нови снимки, инструменти от епохата и лични вещи на Майстора представя най-именития дряновец и български строител.

Исторически музей-Дряново има още няколко експозиции: „Градски бит от края на XIX и началото на XX век“, подредена в Лафчиевата и Перевите къщи, които се намират срещу музей „Колю Фичето“; „Икони и църковна дърворезба от XVII-XIX век от Дряновския край“, която се намира в Художествената галерия (Икономовата къща); „Археология и възраждане“, помещаваща се в Дряновския манастир, в сградата на хотелски комплекс „Дряновски манастир“.