Град Долна баня се намира в Югозападна България. Разположен е в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила планина, а на север опира в подножието на Септемврийски рид.

Отстои на равни разстояния от София и Пловдив, южно от магистралата София – Пловдив – Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт и отстои на 8 км. от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-Дупница –Кулата /през Боровец-19 км. и Самоков/ По този път минава туристическият маршрут за Рилския манастир.

История

Историята на Долна баня води своето начало още от траките. Венетица, Юрта и Койчовец – това са имената на трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които по-късно се обединяват в едно, познато на историците като Баня, което през втората половина на 19 век е наречено Долна баня.

Много племена и народи оставят тук своите следи – римляни и византийци, прабългари и славяни – всички привлечени от природните красоти и богатства – топлите минерални извори, чистия въздух и мек климат.

В миналото Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив – Самоков – Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.

Малко се знае за най–древната история на Долна баня. Съчетанието на местоположението, прекрасната природа и многобройните минерални извори е привличало хората от незапомнени времена.

Има исторически сведения, че около 5 век пр. н. е. по горното течение на река Марица са живеели тракийски племена. Те добивали руда, желязо и злато. Наричали ги “беси”. След това дошли римляните, византийците, славяните и прабългарите, които винаги се заселвали около минералните извори.

Археологическите проучвания и разкопки на различните паметници са доказателство за живота по тези земи. На един час от Костенец по т. нар. ”Горен друм ” в полите на Източна Рила се намират останките от историческия Костенечки манастир ”Св. Спас”. Близо до него са открити останки от две средновековни крепости, седем тракийски надгробни некропола с 27 могили, както и три отделно разположени могили. В западна посока от града могат да се открият други археологически следи от две стари крепости, които и до днес населението нарича ”Голямо градище” и “Малко градище”, както и останки от антични селища. Открити са запазени части от античен и средновековен път.

Важни събития от по-новата история на Долна баня:

• През 1851 г. се открива първото килийно училище.
• Долна баня е освободена от османско робство на 11 януари 1878 г. Десет са опълченците, участвали в Руско-турската война.
• През 1896 г. в селището се създава Ловно-рибарско дружество “Сокол”. То е едно от първите дружества в Княжество България.
• През 1896 г. в селището се открива първата в района Временна летна пощенска станция, която през 1898 г. става постоянна, наричана Стационарна поща.
• Около 1900 г. е открита първата амбулатория в селото. Днешната сграда на здравната служба е построена през 1948 г.
• Туристическо дружество “Ибър” е създадено през 1902 г. То е първото селско туристическо дружество в България. Днешните туристически хижи са построени съответно – стара хижа “Венетица” през 1972 г., новата сграда – през 1983 г., хижа “Гергиница”- през 1976 г.
• През 1925 г. се открива Държавното практическо училище, днешната Професионална гимназия ”Христо Ботев”, чиято сграда е завършена през 1941 г.
• През 1903 г. в Долна баня се създава първото спортно дружество по колоездене, което през 1919 г. прераства в Общо физкултурно дружество.
• Стадионът е открит през 1960 г.
• От 1908 г. до 1934 г. в селището е имало Мирово съдилище.
• През 1911 г. е създадена Потребителна кооперация “Напредък”.
• Клон на Популярната банка е работел в Долна баня от 1927 г. до 50-те години на XX век.
• През 1918 г. е довършена сградата на СОУ “Неофит Рилски”.
• Допълнително земеделско училище съществува в селото от 1931 г. до 1953 г.
• През 1932 г. се открива Ветеринарна лечебница.
• През 1939 г. се създава “Сиропиталище за селски девици” от тогавашния “Съюз за закрила на децата в България”. Сградата и прилежащата територия са дарение от Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател Андрей Ляпчев. Днес това е Домът за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа “К. Ляпчева”.
• През 1956 г. е открито Общинско радио “Рила”.
• Долна баня е призната за град с Указ на Държавния съвет на 4 септември 1974 г.

Природа и екология

Много са природните предимства на Долна баня. Природната характеристика, свързана с влиянието на високата планина, разнообразието на релефа и растителността, различните надморски височини /от 800 до 2000 метра/, обуславят здравословен умереноконтинентален и планински климат, както и висока чистота на въздуха. Зимата е мека, пролетта – влажна, лятото – прохладно и приятно, а есента – топла и слънчева.

Курортното селище “Долна баня” е защитено от замърсявания, температурни прегрявания и силно охлаждане, за което спомага влиянието на река Марица. Снежната покривка е устойчива от два до три месеца, а в същото време е голям броят на слънчевите дни.

Най-голямата природна атракция на Долна баня са белите щъркели, които са символ и на добра поличба. През 1999 година Долна баня спечели първо място в проведения Национален конкурс за най-много щъркелови гнезда с 21 гнездящи двойки бели щъркели.

По своето местонахождение общината попада в резерват “Ибър”, който е важна част от Националния парк “Рила”. Това дава възможност за участие в различни проекти, свързани със защитата на редки растителни и животински видове, както и за определяне на нови и приобщаване на стари туристически маршрути.

Близостта на курорта ”Боровец” също влияе върху сполучливото участие на града в туристическия бизнес. Професионалната квалификация на човешките ресурси от Долна баня е предпоставка за успешното развитие на града.

Друго предимство на града е близостта му до двата най-големи града в България – София и Пловдив.

Най-голямото богатство на Долна баня са минералните извори. Термоминералните води на града притежават почти целия спектър от полезни качества. Общата характеристика на водата е: слабоминерализирана, алкална, радиоактивна.

Геотермалният извор е с дебит 17 л/сек. като има неразкрит потенциал. Началната температура е 62 – 65 градуса по Целзий. Водите са подходящи за лечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателния апарат и посттравматични състояния, дихателната и нервната системи, гинекологични и кожни заболявания, вторични анемии, проблеми с обмяната на веществата, както и за питейно приложение, но само за профилактика на кариес, поради високото съдържание на флуор.

Друг минерален извор е този, който се намира в местността “Бялата вода”, разположен на 2,5 км югозападно от града, с дебит 1 л/сек. и температура 26 градуса по Целзий. Водата се характеризира като хипотермална, слабоминерализирана, сулфатно-натриева, без санитарно-микробиологични признаци на замърсявания. Радиоактивните показатели са в границите на нормите на минералните води. Има устойчив физико-химичен състав и се използва за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика, както и за трапезни цели.

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА