Начало / Общини / Община Димитровград

Община Димитровград

Категория: Общини


Населено място: Димитровград


Адрес: бул. “Г. С. Раковски” № 15


Телефон: 0391/ 68 203


Факс: 0391/ 66 698


Имейл: obshtina@dimitrovgrad.bg


Facebook: Община Димитровград


Web: https://www.dimitrovgrad.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Димитровград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково. Общината има 27 населени места  – Бодрово, Брод, Бряст, Великан, Воден, Върбица, Голямо Асеново, Горски извор, Димитровград, Длъгнево, Добрич, Долно Белево, Здравец, Златополе, Каснаково, Крепост, Крум, Малко Асеново, Меричлери, Радиево, Райново, Светлина, Скобелево, Сталево, Странско, Черногорово, Ябълково.

Населението на общината (към 15.12.2014г.) е 61 564 души по постоянен адрес, от които 47 418 представляват населението на град  Димитровград.

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на област Хасково. С площта си от 567,603 km2 заема 6-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 10,26% от територията на областта. Границите на община Димитровград са следните: на изток – община Симеоновград; на юг – община Хасково; на югозапад – община Минерални бани; на запад – община Първомай, област Пловдив; на северозапад – община Чирпан, област Стара Загора; на север – община Стара Загора, област Стара Загора; на североизток – община Опан, област Стара Загора.

На територията на Община Димитровград се пресичат Европейските коридори 10 и 9. Основната връзка със страната е чрез тези първокласни пътни артерии – ЖП и авто – Пловдив и София – на запад, Свиленград – на изток, Стара Загора и Кърджали – съответно на север и юг.

Равнинният релеф, разнообразен от обраслите с гори хълмовете и река Марица, в централната част на общината, предопределя функционалното й площоразпределение: основната част е заета от земеделски земи, а централната – по линията Хасково – Димитровград – Радиево, както и периферните североизточни части – от хълмове.

Община Димитровград заема площ от 567.6 км 2. От тях:

  • 416.6 км 2 (73.39%) са земеделски земи;
  • 72.97 км 2 (12.89%)- разпръснати и необособени терени на горския фонд;
  • 44.73 км 2 (7.88%)-  фонд населени места;
  • 15.98 км 2 (2.81%)-  водни площи и течения.

За добив на полезни изкопаеми са били използвани 12.63 км 2, или 2.23% от територията, днес в по-голямата си част – неизползваеми открити рудници.

Терените, заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения, са 4.71 км 2, или 0,83% от територията на общината.

Историческа справка

Димитровград е създаден върху основата на три селища – Раковски, Марийно и Черноконево, които имат своя интересна история. Археологическите данни сочат, че териториите им са били обитавани от хилядолетия.
Най-древните предмети плод на човешката дейност в Димитровград са открити в пещерата „Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалистите датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита (40 хил. г. пр. Хр.).
Благоприятните климатични условия и плодородната почва около реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват намерените множество керамични материали и находки от землището на Димитровград.
Най-вероятно през късната античност е била построена и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В пределите на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум (802-814) срещу Византийската империя. Истински разцвет Блесна изживяла по време на византийското владичество ХІ-ХІІ в., когато се превърнала в голям духовен и военен център.
Средновековните летописци свързват името на града с ІІІ кръстоносен поход начело с германския император Фридрих І Барбароса през 1189 г. и победните походи на цар Калоян през 1202 г. в Тракия. За последен път името на Блесна се споменава в изворите, заради братът на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 г. в Тракия и превзема крепостта, която преди това била изоставена от жителите и защитниците си. Каква е била точната съдба на укрепителното съоръжение след това – не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът около него е продължил и след това.
След завладяването на Тракия от османските турци, районът около Димитровград попада в т.нар. Румелийски вилает.
Най-голямото от трите села, с. Раковски, е известно в османските регистри и пътеписи от ХVІ-ХІХ в., с името Каяджик (на турски „кая” е скала, камък). През 1906 г. селището е преименувано на Каменец, а през 1925 г. на Раковски.
В писмените извори от ХVІІ-ХІХ в. с.Марийно е известно с името Кокарджа (в буквален превод от турски „пор”). През 1897 г. селището е преименувано на Марийно в чест на княгиня Мария Луиза, съпруга на княз Фердинанд, която се включва в акцията за подпомагане на пострадалото от наводнение население като дарява 1000 златни лева.
Легендата разказва, че на мястото на с.Черноконево, е съществувало старо селище, наречено Черничево. Чума прогонва неговите жители и по време на турското завоевание тук идват преселници турци. През ХVІІ в. турците са прогонени, жителите на някогашното Черничево се завръщат и именуват селото си Караатли, т.к. техният предводител яздел черен кон – на турски „кара ат”. През 1906 г. селото е преименувано на Черноконево. Селото е известно още като „Малкия Батак”, заради кървавите събития от по време на Руско-турската освободителна война, когато е напълно разрушено от турците, а населението е подложено на безогледна сеч.
Основен поминък на населението е земеделието. В края на ХІХ-началото на ХХ век особено развитие получава зеленчукопроизводството. Част от местното население се занимава със салджийство (превоз на стоки по р.Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 г. е прокарана Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик. Гарата дава тласък на развитието на селото и го превръща в център на търговията.
През 1895 г. се поставя началото на въгледобива в региона. В годините между двете световни война в Маришкия каменовъглен басейн са построени две топлоелектрически централи – ТЕЦ „Вулкан” и ТЕЦ „Марица 1”, които поставят началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България. В село Раковски е открита Консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така започва оформянето на крупен индустриален район, което предвещава изграждането на градско селище с голямо значение за страната. Неслучайно през 1946 г. е взето правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде построен именно в землището на с. Раковски.
В свое заседание от 3 април 1947 г. на Общинската управа на с. Раковски се решава селото, заедно със с. Марийно и поселището при заводи и мини “Вулкан”, да се обяви за град под името Димитровград.
През пролетта на 1947 г. е решено строителството да стане с участието на бригадири. На 10 май 1947 г. пристигат първите строители на бъдeщия град – 40 бригадири от Новозагорско. На 22 юни 1947 г., на внушителен митинг за обявяване на строителния обект на Национална младежка строителна бригада “Млада гвардия”-Димитровград, е огласено и името на новия град. Много бързо то става популярно в цялата страна.
На 2 септември 1947 г. Министерският съвет издава Постановление № 3, което гласи: “Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“. Началото е поставено – следват години на съзидание.
От лятото на 1947 г. на поляните край р. Марица започва невиждано дотогава строителство. Едновременно се подготвят площадките на АТЗ и ТЕЦ “Марица-3”, усилено се строи Циментовия завод “Вулкан”, прокарват се първите улици, водопроводи и канализация, израстват първите жилищни блокове за строителите и жителите на новия град.
През следващите години Димитровград израства като крупен промишлен център. Първото пуснато в действие предприятие е Циментовият завод “Вулкан”. На 16.10.1947 г., с влизането в експлоатация на първа пещ, се поставя началото на производството на цимент в района. През лятото на 1948 г. е направена първата копка на първия български завод за производство на изкуствени торове. Официалното му откриване е на 5.11.1951 г. Същия ден е открита и новата електроцентрала – ТЕЦ “Марица-3”. Градът става и център на въгледобива. Учреденото през 1948г. ДМП “Марбас”, обединява всички съществуващи мини в района, а разкритите впоследствие нови рудници дават работа на голяма част от жителите на града. През следващите две десетилетия индустриалният облик на града се допълва от изградените предприятия на леката промишленост – Хлебозавод, Промкомбинат, фабрика за чанти “Пролет”, фабрика за трикотаж “Гергана” и др.
Това, което прави впечатление в Димитровград, е не само значителното струпване тук на предприятия на тежката промишленост, но и неговата специфичната архитектура и особеното внимание, което е отделено на озеленяването. Изграждането на цялостна зелена зона, включваща три парка, зелени пояси край р. Марица, множество междублокови и квартални градинки, значително улично и булевардно озеленяване, правят града едно от най-озеленените селища в България.
Димитровград има и богат културен живот. В началото на 50-те години на ХХ век в Димитровград са създадени музеят, духовият оркестър, театърът, градската библиотека. През 1957г. започва своята работа първият кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. отваря врати първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория.
От 1970 г. водят началото си Националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града – Пеньо Пенев.
Димитровград поддържа активни културни контакти с градове от цял свят. През 1957 г. кметът на града Петър Йорданов участва в Учредителния конгрес на Световната федерация на побратимените градове /СФПГ/ и става един от нейните основатели. Днес градове-побратимени на Димитровград са: Нова Хута – Полша, Гросето – Италия, Айзенхютенщадт – Германия, Димитровград – Русия, Блида – Алжир, Дархан – Монголия, Дзяо-Дзиян – Китай, Община Каламаря-Солун – Гърция, Казинцбарцика – Унгария.

Забележителности в община Димитровград

Водонапорна кула

Водонапорната кула е считана за един от символите на Димитровград. Съоръжението е изградено веднага след пускането на Баронхиршовата железница / юни 1873 г. / и е сред най-старите исторически и архитектурни паметници в Димитровград.

Предвид опазване историческата памет на града и на неговите емблематични архитектурни обекти, се предвижда Водонапорната кула да бъде обявена за културна и историческа ценност и да се превърне в експозиционна площ, презентираща историята на изграждане и развитие на града. Целта е Водонапорната кула да се превърне в един от най-атрактивните и посещавани туристически обекти в Димитровград.

Алея на новия живот

Димитровград е замислен така, че една трета от площта му да е зелена. В днешно време тази традиция продължава с инициативата „Алея на новия живот”, която възниква през 2011 г. Алеята е на прохладно място в централната част на парк „Марица”, разположен върху разкошна речна тераса на десния бряг на реката. Екологичната кампания е естествено продължение на връзката между хората и природата.

Всяка година в началото на пролетта родители с деца, родени през изминалата година, превръщат този ден в празник. Заедно, цели семейства садят дръвче, което символизира живота във всичките му форми. Тук човек може да си отдъхне в най-непосредствена близост с природата.

Голямата пейка
Огромна пейка с дължина 6 метра и височина 2,40 метра радва димитровградчани от месец август 2011 година. Тя се намира зад сградата на Общината, на входа на парк ”Марица” и до нея има още две пейки – една средна по размер и една миниатюрна. Сговорните пейки несъмнено привличат интереса на жителите и гостите на града, които бързат да се снимат за спомен.
Неделен пазар Димитровград
В Димитровград се намира най-големият открит пазар не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Приблизителната му площ е 75 дка. Той е станал емблематично място за града, където идват да пазаруват хора от цялата страна. Възникването му е още след Освобождението на България, около гарата на някогашното с. Каяджик.
Дни на поета Пеньо Пенев

На всеки две години, в дните около рождения ден на поета Пеньо Пенев, 7 май, в Димитровград се срещат хората на словото от цялата страна, за да го превърнат в истинска столица на духа. Празниците „Димитровградски дни на поезията” се провеждат за първи път през 1969 г. , a през 1970 г. е учредена националната литературна награда за поезия „Пеньо Пенев”.

Първи носител на наградата е поетът Дамян Дамянов. От тогава и до днес едни от най-големите имена в българската поезия съставят списъка на лауреатите на това престижно отличие.През 1980 г. по повод 50-годишнината от рождението на Пеньо Пенев, е връчена и международна литературна награда на руския поет Булат Окуджава.

Архитектурен ансамбъл на бул. Трети март

Димитровград има уникален облик. От месец април 2014 г. градът е част от 27-я културен маршрут към Съвета на Европа. Със своята визия той е пример за признание на стойността на архитектурното наследство на тоталитарните режими от ХХ век и неговата връзка с определени периоди от европейската история. Булевард „Трети март”, площадът и разположеният около него сграден ансамбъл е естетично решение за стила на дадената епоха и интересен поглед за ценителите на културния туризъм.

Галерия на открито село Крепост

Уникални стенописи, дело на братята – художници Христо и Панчо Паневи, украсяват всички обществени сгради в с. Крепост, Димитровградска община. Затова и селото е известно като „Галерия на открито” и хората там с право се гордеят с творбите на братята, изрисували училището, кметството, здравната служба, читалището, параклиса, църквата.

Техни творения на открито има още и върху родната им къща. Първото пано Христо и Панчо Паневи правят още през 1997 г. водени от възрожденското желание да дарят нещо на родното си място. Идеята им намира радушен прием и така, ентусиазирани, те не спират работата си и до днес.

От най-голямото село в община Димитровград проучват вариантите за кандидатстване в книгата за рекорди “Гинес”.

Етнографска музейна сбирка „Дяко Пенев“ към НЧ „Просвета – 1896“ гр. Меричлери

В чест на 1300 годишнината от създаването на Българската държава, през 1980 година в една от залите на читалището в гр. Меричлери е открита етнографска музейна изложба. С течение на годините етнографската сбирка се превръща в място, където се проследява историята на града и читалището и предава на идните поколения цялото културно наследство на селището. Всичко събрано в залата е дарение от родолюбивите меричлерци.

Защитена местност Злато поле

В непосредствена близост до с. Злато поле, Община Димитровград, на левия бряг на река Марица се намира защитената местност „Злато поле”. Това е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица, обявена за защитена през 2001 година. Площта и е 84,79 ха. Тя включва комплекс от свързани един с друг водни басейни с различна форма, големина и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Съхранява неоценимо богатство от растителен и животински свят.

Защитената местност е един от последните оазиси на редки растителни и животински видове, заплашени от изчезване, единствен начин за съхраняване на естествените местообитания на много редки птици: малък корморан, малка бяла, нощна и гривеста чапла, голям воден бик, тръстиков блатар, мустакат синигер и голям брой водоплаващи птици. Това я прави интересна и атрактивна не само за орнитолозите, но и за всички любители на природата.

Приключенски парк Питър Пан

Любимо място за всички малки и големи привърженици на екстремните изживявания в Димитровград е Приключенски парк „Питър Пан”. Той се намира в парк „Н.Й.Вапцаров”. Открит е на 1 юни 2009 г. Увеселителното съоръжение предлага на димитровградчани и гостите на града пълна обиколка на 11 различни атракционни спортни препятствия, едно от които е изкуствена стена за катерене, предназначена за търсачи на силни усещания с подчертано спортен дух. Съоръжението включва и въжена градина с много елементи и спускане по 25 метров тролей. Освен да се забавлява, тук всеки може да направи проверка на своите възможности, както и да преодолее страха, преминавайки през множеството препятствията.

Паркът се превърна в атрактивно място за провеждане на спортни и детски празници.

„Светилище на нимфите и Афродита“ село Каснаково

Единственото добре запазено в България „Светилище на нимфите и Афродита” се намира на около 500 м североизточно от с. Каснаково, Община Димитровград. Разположено е в красива местност. Светилището, градено през ІІ – ІV в. е малка част от голямото имение на римлянина от тракийски произход Тит Флавий. Името му научаваме от запазеният и до днес надпис над централния извор, който гласи: „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита”.

Преданията гласят, че на това живописно място вечер танцуват красивите повелителки на природата – нимфите. Според вярванията, ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби. Свръхестествените лечебни свойства на водата на извора са много известни. За това от незапомнени времена тук всяка година на Спасовден се събират хора от близо и далеч за да се помолят за здраве и плодородие.

През 1968 г. Светилището е обявено за паметник на културата от национално значение.