събота, 12 октомври, 2019
Начало / Общини / Община Девин

Община Девин

Категория: Общини


Населено място: Девин


Адрес: ул. „Дружба” №1


Телефон: 03041/21 74


Факс: 03041/26 61


Имейл: obshtina@devin.bg


Web: http://www.devin.bg/

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Девин се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Общинският център град Девин се намира в Девинската планина на 710 метра надморско равнище, в малка котловина на около 2 км западно от сливането на Девинска река и река Въча. Обграден е  на юг от Девинска планина, на северозапад от връх Гребенец, а на изток от склоновете на Чернатица. Отстои на 45 км. северозападно от гр.Смолян и на 220 км. от гр.София.

Населението на община Девин към 31.12.2014 год. наброява 13 593 души, от които 7271 души живеят в общинския център гр.Девин. Общината се състои от 16 населени места –един град и 15 села- с.Беден, с.Брезе, с.Водни пад, с.Грохотно, с.Гьоврен, с.Жребово, с.Кестен, с.Лясково, с.Михалково, с.Осиково, с.Селча, с.Стоманово, с.Тешел, с.Триград, с.Чуреково.

Релефът на общината е планински, със стръмни и недостъпни на места склонове и дълбоки долове, с полегати до стръмни била. Климатът е преходноконтинентален и се характеризира с по-ниски летни температури и обилни валежи. Общината е богата на водни ресурси: карстови извори, реки, язовири, както и топли минерални извори с температури на водата от 16º до 76 ºС в находищата „Беденски бани” до с.Брезе, в гр. Девин (вода с много добри трапезни качества), с.Михалково (естествено газирана въглекисела вода – трапезна и за лечение), местността „Посестра” и в кв. „Настан”.

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в западната и северозападната част на област Смолян. С площта си от 573,684 km2 е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 17,97% от територията на областта. Границитена община Девин са следните: на изток – община Чепеларе; на югоизток – община Смолян; на юг – Гърция; на югозапад – община Борино; на северозапад – община Батак и община Брацигово, област Пазарджик; на север – община Кричим, област Пловдив; на североизток – община Родопи, област Пловдив.

История на община Девин

Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през древна Македония, Римската империя, Византия, Първото българско царство, Латинската империя, Никейската империя, Второто българско царство, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.

Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през ІV век. Проучено е още едно селище с два некропола от ХІ и ХІV век.

При нашествието на османлиите през ХІV век, крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша през 1372 г. Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 г.

В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят на немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие.

Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин (Делен) има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци. Според данните от преброяванията, през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965 години Девин е наброявал съответно 1461, 1803, 2695, 3581 и 4475 жители. През 1978 година в Девин живеят 7341 души.

През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация. След това се вдига на бунт и срещу Източна Румелия, влизайки в състава на т. нар. Тъмръшка република. Девин е опожарено от части на Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република, като от 250 къщи остават здрави само 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано – през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.

През 1872 година в Девин има 350 къщи, а в Настан 60. През 1920 година в Девин живеят 1085 души, в Настан 695, през 1946 в Девин 2695 души, а в Настан 1111, през 1965 в Девин 4475 души, а в Настан 1375.

След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година. Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души, както следва: 6 146 християни, 13 000 мюсюлмани, 2 431 турци и 193 други. В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин (Dövlen).

На 5 май 1971 година Държавния съвет на НРБ постановява с указ 757 закриването на село Настан и присъединяването му към град Девин. Но на 12 август 1991 година по сила на Закона за административно-териториални промени в страната Настан е отделено от Девин като отделно селище. С решение 115 на Министерския съвет от 25 март 1998 година село Настан е присъединено към град Девин като негов квартал. Към Девин е присъединена и махала Катранци по силата на указ 970 на Държавния съвет на НРБ от 26 март 1986 година.

Забележителности в община Девин

Крепостта „Калето“ се намира в съседство със сегашния град Девин и е свързана с драматичните събития от османската епоха. „Изкачваме се в продължение на тридесет минути и виждаме, че пътеката спира в подножието на една „стеница….”. След това тя незабелязано изви надясно и врязана в скалата с около педя и половина, води към вътрешността на каменната твърдина. Отляво е камък, отдясно е урва. Хаси шавнал – литнал си в стръмнината. Защитниците на Калето не са рискували с тая дяволска пътека, която се е превръщала, когато трябва от пътека в капан. Завой наляво и ето ни горе – сред дъбов храсталак и люляк. Равното е малко, няма петдесетина крачки – и вляво и вдясно, напред и назад те огражда страховита пропаст. От укрепленията по върха от части е запазена стената откъм изток, правена от ломен камък и бял хоросан, широка – 1, 2 метра и висока на места до два и половина метра“. Така Николай Хайтов описва посещението си до Девинската крепост Калето в м. „Струилица”.

Кемеровият мост

Според сведенията на историците Кемеровият мост е останал още от римската епоха, а според други то е творение на българската строителна школа. От летописците, стигнали до нас става ясно, че още Александър Македонски е използвал този път по време на походите си в тази част на планината. По време на османската империя тази презродопска магистрала за многобройните султански каравани, които превозвали събраните данъци в селищата на Тракийската низина и Родопите. Не една и две са легендите и преданията за героичните подвизи на Вълчан войвода, който изземвал от богатите ограбваното злато и го раздавал на сиромасите. До 1912г. през моста е преминавала българо-турската граница. След Освобождението на тази част на Родопите пътят постепенно е бил изоставен, а днес от него личат само останките на каменния калдъръм. Огромната каменна дъга на моста прехвърля Девинска река в тихо и пусто място, близо до водослива и с Катранджи дере. Още отдалеч той привлича погледа на туристите и напомня, че строителят му е бил не само добър архитект, но и отличен математик и художник, за да създаде такава прекрасна композиция сред горската пустош. От груби камъни без спойки е иззидана голямата мостова дъга, широка-3м, дълга-30м, висока-6м. Тя е идеален полукръг, крепящ се на един ред камъни.

Мостът е обявен за паметник на културата и е под закрилата на закона.

Музейна сбирка

Благоприятното географско положение на Девинския район е привличало заселници от най – дълбока древност, което се потвърждава от многобройните археологически находки и откритите исторически паметници по време на проучванията и извършените разкопки в пределите на града и района. Събраните материали и различни документи положиха основите на историческата музейна сбирка на Девин, чиято експозиция съхранява около 2000-и експоната с местно и национално значение, разкриващи древната история на града и региона. Археологическите находки от пещерите „Ягодинска”, „Горни раж” и „Харамийска“ (Триград) сочат, че тук са живеели хора от времето на ранния неолит. Намерените хромели, овъглено жито, различни оръдия от кост, керамичните изделия се свързват с траките. Според археологическите изследвания още от тракийско време тук е съществувало селище с тракийско име. В района на Девин са намерени множество мокети от римското владичество, славянски гробове и пр. При разкопките в центъра на Девин (мястото на Дома на културата) е открит средновековен некропол-XIII-XIVв. Намерените предмети са намерили място в музейната сбирка-бронзови и стъклени гривни, пръстени и керамични съдове, които доказват, че тук е съществувало средновековно селище.

Вълнуващи страници от летописа и изграждането на града и района, героичната му история, съхранени в експозицията на музейната сбирка продължава да поддържа чувството ни на национална гордост и патриотизъм. За това говорят и силните думи, записани в книгата за впечатления не само от българи, но и чужди граждани, посетили град Девин.

Триградското ждрело

То е изключително живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча) в Южна България, в Западните Родопи, Община Девин, област Смолян.

Ждрелото е с епигенетичен произход и е с дължина около 7 km, като същинското ждрело е около 2 – 3 km. Всечено е до 300 – 350 m всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 m) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Западната му стена се издига на височина до 180 m, а източната достига до 300 – 350 m. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело.

Започва на около 1,5 km северно от село Триград на около 1180 m н.в., където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 m след това излиза като голям карстов извор. Същинското ждрело свършва при устието на Триградска река в Чаирдере на около 1020 m н.в., а целият пролом продължава още 4 – 5 km и завършва при устието на Мугленска река вливаща се отдясно в Чаирдере на около 876 m н.в. Триградското ждрело е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печатът е в хижа „Триградски скали“ и в пещера ,,Дяволското гърло“. Основната забележителност на ждрелото е изумителната пещера Дяволското гърло, която се намира на левия (западен) скат. В източния му склон, много по-високо се намира друга известна пещера – Харамийска дупка. През енеолита пещерата е била обитавана от древните жители по тези места, като останки от пещерните им жилища могат да се видят в началото на пещерата. В ждрелото се срещат и много редки представителите на фауната и флората. На около 500 m преди началото на ждрелото се намира жижа „Триградски скали“, а в близост до нея е единствения в България „Музей на мечката“.