Община Ардино

ИнформацияГалерияПрофил на купувача

Община Ардино се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Географско положение, граници и големина на Община Ардино

Община Ардино е типична планинска община, разположена на границата между Западните и Източните Родопи. В административно отношение, територията на общината принадлежи към област Кърджали, като формира нейните западни и югозападни части.

По отношение на географското си положение, територията на общината може да се характеризира като периферна както за страната, така и за областта, но с изключително важни транспортно-географски функции.

Тези функции се изразяват най-вече в осигуряването на вътрешните за Родопите връзки между двата основни опорни центъра – Кърджали и Смолян, осъществявани чрез третокласния път Смолян-Рудозем-Кърджали, пресичащ територията на общината в паралелно направление.

Местоположението на общината между двата бъдещи ГКПП- „Рудозем-Ксанти” и „Маказа” ще превърне централната част на територията на общината във важен транзитен коридор за преминаване съответно от ГКПП „Рудозем-Ксанти” към Кърджали и Черноморието, и от „Маказа” към Смолян и вътрешността на Родопите.Така се „отварят” сериозни перспективи за осъществяване на проекти за трансгранично сътрудничество и коопериране както със съседните общини, така и с общини от Република Гърция.

Релеф на Община Ардино

Релефът на община Ардино е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. Около 90% от територията й, на югоизток и юг от долината на река Арда се заема от източнородопският рид Жълти дял със своя първенец връх Алада (1240,5 m), разположен югозападно от село Теменуга, на границата с община Неделино.

В останалата част на общината, на северозапад и север от долината на Арда се простират крайните югоизточни разклонения на три планински рида, които са части от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Районът на север от долината на Арда и левият й приток Давидковска река се заема от югоизточните части на рида Каракулас (Гордюва чука). Тук северозападно от село Русалско се издига най-високата точка на общината – връх Ариягидик Дорсу (1301 m). Южно от долината на Давидковска река и западно от Арда в землищата на селата Любино и Латинка се простират крайните източни части на друг западнородопски рид (част от Переликско-Преспанския дял) с връх Лочката (1205 m), разположен на запад от село Латинка, на границата с община Баните. И накрая, на северозапад от Арда, землищата на селата Мусево, Стояново и Паспал се заемат от крайните източни части на още един западнородопски рид (той също е част от Переликско-Преспанския дял) с максимална височина връх Градище (1027 m), разположен северно от село Стояново.

Води в Община Ардино

Община Ардино е изключително богата на водни ресурси. От югозапад на североизток, а след село Китница – на изток, частично по границата с община Баните преминава долната част от горното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава пет по-големи притока: леви – Давидковска река, Яйлидере и Боровица; десни – Оваджик и Ардинска река. След село Китница долината на Арда се заема от една от „опашките“ на големия язовир „Кърджали“. Устието на река Боровица също е „удавено“ от втората „опашка“ на язовира. Тук на брега на язовира се намира и най-ниската точка на общината – около 317 m н.в. Югоизточните части на община Ардино се отводняват от горните течения на реките Джебелска и Дива (леви притоци на Върбица) и техните многобройни малки притоци и дерета.

Климат в общината

Територията на общината се характеризира с континентално-средиземноморски климат, модифициран от особеностите на планинския релеф. Той се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Зимният максимум на валежите се свързва с активността на средиземноморските циклони през студеното полугодие. През зимата нерядко от север и североизток нахлуват по-студени въздушни маси, причиняващи резки, но краткотрайни застудявания. Поради силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете. В по-ниските места средногодишната температура на въздуха е около 11ºС, а в по-високите – около и под 8ºС. Средномесечната температура през януари е положителна 1ºС, а през юли – 23ºС. Годишното количество на валежите е около 900 mm. Най-големи са валежите през зимата 270 mm, а най-малки – през лятото 190 mm. През преходните сезони (пролет и есен) валежите са между 210 и 220 mm. Годишната температурна сума за периода с активна вегетация е средно около 3 500°, което благоприятства отглеждането на среднотоплолюбиви и топлолюбиви земеделски култури. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение през активния вегетационен период налага прилагането на изкуствено напояване.

История на Ардино

Първият писмен извор за град Ардино са записките на френския изследовател Огюст Викенел от 1847 г., който пише: “Джамията на Иридере – това мохамеданско село състоящо се от махали, разположени по долината се забелязва на доста голямо разстояние.

Стаи, предназначени за пътници и обшир ни бояджийници, се намират близо до джамията. Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището.През османско влади-чество Иридерска околия заема средищно географско положение в султанската земя Султанери.След Руско-турската война тя е присъединена към новосъздадения Гю-мюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Иридере е малко селище с няколко бараки на чаршията и една джамия (запазена и до днес) и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Иридерска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война се включва в Мастанлийски окръг. През 1934 г. Иридере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област. През 1960 година Ардино е обявен за град.

В гр.Ардино има изграден Музей през 70-те години, който в момента се реставрира и ще се възстанови музейната сбирка.В централната част на града е разположена Джамията, която е строена през ХV век и е реставрирана през ХІХ век.В града има и църква, която е реставрирана през 2003 година.

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА АРДИНО

1.“Дяволският мост” на р.Арда.
	Дяволският мост е построен върху живописен тесен пролом през Османския период. През него е минавал път, свързващ района на днешния Пловдив, през прохода Маказа с Беломорието. Моста е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата.Срещу течението са дозирани вълноломи. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см.Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан “ Печатът на Соломон“.

2. Тракийското светилище “Орловите скали” край гр.Ардино.
	На около два километра от града се намират така наречените Орлови скали. На високите скали има издълбани 97 скални ниши с размери 32-45-50. Дълбочината им е 8-12 см. Предполага се, че в тях са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите. Такива ниши има и в скалите до селата Безводно, Сухово и Дъждовница. По голямата част от пътя е достъпен за високопроходим автомобил, а останалата част – пеша.

3. Природната забележителност “Хладилника”.
Намира се северно от гр.Ардино, до устието на река “Давидковска”, при вливането и в река “Арда”. Представлява хладилна пещера, може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци лъха студен въздух. До него може да се достигне с автомобил. В района на “Хладилника“ е построена малка уютна хижа с 12 места собственост на Държавното лесничейство.
4. Тракийската крепост “Калето”.
Със Заповед №550 / 07.05.2003 г. на Министъра на околната среда и водите за природна забележителност е обявено и историческото място “Калето” с площ от 0,5 ха находящо се на 500 м от тракийското светилище “Орловите скали”. Намира се на 500 м. от Орпловите скали. Крепостта е изцяло разрушена.
5. Крепостта “Кривус” край с.Башево.
	На три километра от с. Башево се намира крепостта „Кривус“. За нея споменава още византий-ският летописец Георги Акрополит.Построена е на изключително стръмен рид, заобиколен от трите страни от р.Арда. Южната половина на крепостта е заета от цитадела-замък.Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел.На водослива на р. Боровица с яз.„Кърджали“ са останали сле-ди от крепостта “Хисара”. Тя е с голяма площ, с масивни, дебели до2 м стени. По земята има разпилени каменни фрагменти и бойни топки от стенобойни машини.